Tina Ilieva. Предоставено от Blogger.
RSS

Стевия

В далечни времена, когато хората все още не са познавали захарта, а Америка не е била открита от Колумб, индианците от племето гуарани използвали една удивителна трева. Достатъчно било в съда с вода да се добавят няколко листчета от нея и тя ставала необичайно сладка. Индианците наричали тази трева „каа - ехе", което означава "сладка трева" или „медени листа". Hayчното название на това удивително растение е Stevia rebuadiana. Родина на стевията е Южна Америка. Расте в условията на умерения влажен субтропичен климат в Парагвай, Бразилия и Аржентина.

Индианците ревностно пазили тайната на сладката трева, затова чак през 1887 г. тя станала известна на останалия свят благодарение на южноамериканския учен Антонио Бертони.От 300 вида само един подслажда.
Оказало се, че в Америка растат почти 300 вида стевия, но само Стевия ребудиана има сладък вкус. Нейните листа са 10-15 пъти по-сладки от захарта. Секретът на тази сладост се крие в сложното вещество стевиозид, което се натрупва в растението. В момента стевиозидът е най-сладкият природен продукт. В чист вид той е 300 пъти по-сладък от захарта, но за разлика от нея има много малко калории и не повишава нивото на глюкозата в кръвта и дори притежава леко антибактериално действие. Именно затова той се счита за идеален заместител на захарта както при здрави хора, така и при страдащи от диабет, повишено тегло, със сърдечно-съдови проблеми и други нарушения при обмяната на веществата.

Стевията е многогодишно растение, в природата достига 60-80 см височина. Представлява силно разклонено храстче, листата са прости, цветовете - дребни, бели, кореновата система е добре развита.

Нужно му е топло слънчево място.
Стевията е южно растение, затова й трябва повече топлина и светлина. Колкото повече получи от тях - толкова по-сладка ще бъде. Оптималните условия за доброто развитие са слънчево, защитено от течения място и температура 22-28 градуса. Остъкленият балкон е добро място за отглеждането на „сладката трева".

По принцип стевията може да расте на различен тип почви, но най-добре се чувства на леки, пясъчни почви със слабо кисела реакция (рН 5,5 -6). У нас стевията не може да презимува, затова може да се отглежда само като стайно растение или в градината след подготовката на разсад.

Стевията се нуждае от чести и обилни поливки. Засушаването, дори и малко, стевията понася много трудно, но задържането на вода също е вредно. Подхранване се прави на 10-15 дни.

Приложение:
Многобройните изследвания са показали, че стевията е безопасен продукт. В момента нейното производство и продажба са разрешени в много страни. Стевията не губи свойствата си И при нагряване. Затова тя с успех се използва не само за подсладител на чайове и напитки, но и в домашната кулинария при производството на торти и кейкове. Най-простият начин за заготовка на стевията е изсушаването. Изсушените листа се стриват и се получава зелен прах. 1,5-2 супени лъжици може да заменят 1 чаша захар. Свежите листа се събират през цялото време на годината от растението, но най-сладки са по време на цъфтежа.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

0 коментара:

Публикуване на коментар