Tina Ilieva. Предоставено от Blogger.
RSS

Маточина (Melissa officinalis)

Сгушена между вековни дървета и гъсти храсталаци, маточината e леснооткриваема и за опитни билкари, и за любителите на природата. С маточина ще преборите различни болежки и ще останете изненадани от лечебните сили на билката.
Лечебните сили на маточината
Маточината се бере от края на май до юли месец, преди да е цъфнала, защото след това губи лечебните си сили. След като сте набрали достатъчно от билката, трябва да я изсушите на някое сенчесто място. В изсушен вид можете да приберете маточината както в шкафа с подправки, така и в аптечката.

Билката дължи лечебните си сили изцяло на своя състав. Маточината съдържа етерично масло от цитрал, цитронелол, мирцен, гераниол – вещества, които имат спазмолитичен ефект върху хранителната и дихателната система. В състава й влизат още витамин С, керотин, органични киселини и флавоноиди. Последните са полезни за организма, тъй като се борят срещу свободните радикали в него, подсилват имунната система и имат антиоксидантно действие. Благодарение на етеричното масло маточината има специфичен аромат на лимон и мента, а заради формата на листенцата и мириса им често е бъркана  с ментата.

Маточината може да се приема под формата на чай, с който може да се прави гаргара за болки в гърлото или да се пие вечер за здрав сън. Има също и масло от маточина, което има антисептично действие. Използва се и в ароматерапията за успокоение и релаксация.

Лечебните сили на маточинатаМаточината и здравето:

  • Билката помага срещу вируси, остри кашлици и обилно потене;

  • Маточината подтиска гаденето и стимулира апетита;
  • Според бабините рецепти маточината лекува високото кръвно, премахва шума в ушите, може да се приема срещу нередовна менструация;
  • Лековитата билка действа срещу неврози, ускорен пулс и мигрена;
  • Когато е под формата на масло, лекува гъбички, бактериални и екземни инфекции;
  • С маточина може да се жабурите, ако страдате от възпалени венци или имате лош дъх;
  • Чаят от маточина успокоява, повишава концентрацията и активността в работата, гони тревогата и раздразнението;
  • В случай, че имате неспокоен сън, маточината е вашето лекарство;
Маточината и бременността

Спорен е ефектът на маточината върху бременността. Едни препоръчват билката, тъй като тя помага на бъдещите майки в борбата със сутрешното гадене, промените в емоционалното състояние и други странични ефекти на щастливия период. Други обаче поставят под съмнение положителното влияние на маточината върху бременните, тъй като в някои случаи приемането й води до усложнения. Ето защо е най-добре да проведете разговор с вашия гинеколог.
Лечебните сили на маточината
Внимание!
Не бива да злоупотребявате с лечебните сили на маточината и да прекалявате с нея, тъй като може да получите главоболие и световъртеж. Освен това, ако имате здравословни проблеми със стомаха или щитовидната жлеза, трябва да се консултирате предварително с личния лекар.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Градински Чай – Salvia Officinalis


Градински_Чай
Градинският чай е многогодишно полу-храстовидно растение с многобройни, разклонени, вдървенели в основата си, тревисти в горната си част, четири ръбести, окосмени стъбла. На височина достига до 1 м. Листата са срещуположни, продълговати или ланцетни, стеснени в основата си, тъпо назъбени, с два малки прилистника, мрежесто жилкувани. По-младите листа са сиво окосмени, а по-старите са зелени. Цветовете са едри, синьо-виолетови, с дълго до З см венче, разположени от 6 до 12 по върха на стъблото. Чашката е с фуниевидно заострени дялове, звънчевидна, двуустна. Горната устна на венчето е почти изправена, а долната - триделна. Тичинките са две, със силно извити дръжки. Плодът е съставен от 4 орехчета, които се разпадат при узряване. Цялото растение има специфична приятна миризма.

Разпространения:

Отглежда се в цялата страна като градинско растение или за медицински цели.
Листата на растението се берат през периода, когато се развиват цветните пъпки. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Ако зелената маса се използува за получаване на етерично масло, събирането на листата става през периода на пълния цъфтеж (юни—септември). Най-голям добив на етерично масло се постига от 2 до 6 годишни растения.

Градински_Чай

Действие и приложение на градински чай:

отслабват екскреторните функции на организма - намалява екскрецията на потните жлези и
Градински_Чай 
се прилагат при нощно изпотяване у болния от туберкулоза, както и при изпотявания, дължащи се на вегетативни смущения и климакс. Намаляват също и млечната екскреция у кърмачки. Действат противовъзпалително при остри и хронични заболявания на храносмилателния тракт (колит, гастрит, язва, метеоризъм, диария), жлъчни пътища и черния дроб, при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур. Градинският чай се употребява под форма на гаргара при ангина и възпалителни процеси на устната кухина, при бронхит под форма на инхалация, масло от градински чай, при кръвохрачене при туберкулозно болни, хемороиди, продължителна менструация, под форма на компреси при трудно заздравяващи рани и екземи.
Дрогата се прилага като запарка. Една-две супени лъжици ситно нарязани листа от градински чай се заливат с 400 г кипяща вода. Оставят се да киснат в продължение на 20 мин. Запарката се прецежда и от нея се пие по 120 г 3 пъти на ден 15 мин пред и ядене. Гаргара се прави със същата запарка в продължение на 2—3 мин през 3 часа.
Консултирайте се с вашият лекар преди да започнете да приемате тази билка!
Източник
"Природна Аптека" Д.Памуков, Х.Ахтарджиев

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Шефлера


Ше́флера
(на латински: Schéfflera) е род растения от семейство Бръшлянови. Наречен е на немския ботаник от 18 век Якоб Шефлер (на немски: Jacob Christian Scheffler).


Растение с храстовиден силует, бързорастящо и лесно за отглеждане.За по-големи декоративни качества в един съд се засаждат няколко шефлери.

Родината на шефлерата е Австралия. Тя е непретенциозно растение със специфични листа, които са неин отличителен знак. Те имат формата на длан и са с 5 - 9 клона.
По - често се гледа като висок храст, с едно стъбло. Ако се подреже, по принцип може да се разклони.
Храст с максимална височина 2 метра и ширина около 70см.

Може да се поощри, както растежът й на височина (Schefflera arboricola стига внушителни размери за сравнително кратко време), така и на ширина (връхчетата се подрязват и шефлерата добива по-нисък и кичест вид).

Най-голямата разновидност, Schefflera actinophilla, се развива по-бавно, но несъмнено има по-впечатляващ декоративен ефект.

Нуждае се от средно количество светлина. Температурата на водата, с която се полива, трябва да е със стайна температура. Преди да полеете за пореден път, горният слой на почвата трябва да е изсъхнал. Торете шафлерата на всеки две седмици с течен тор.

Листата са тъмнозелени (често пъстри), с дълги тънки клонки, съставени от 4 или 5 по-малки листенца при младите растения - до 12 у възрастните екземпляри, събрани заедно в чадърче.

Това растение вирее най-добре при постоянна годишна температура, която не надвишава 20° С и не пада под 10° С през студените месеци.

Шефлерата предпочита добре осветените, но не пряко изложени на слънчевите лъчи места, но понася чудесно и сенчестите, стига смяната на степента на осветеност да не е прекалено внезапна.

Лятото почвата трябва да се напоява обилно, а зимата да се поддържа леко овлажнена.
Да се осигури висока влажност, като листата се оросяват често. Има нужда от добро проветряване, но трябва да се пази от течения.

Тори се с хранителен разтвор на всеки 2-3 седмици от април до септември. Ако топлото време продължи повече от обикновено, периодът на растеж се удължава и торенето трябва да се съобрази с новите му граници.

Растението можете да размножите чрез резници, които посаждате в смес от торф и пясък. Температурата в помещението трябва да е поне 22 градуса.

Шефлерата се пресажда на всеки 2 години, през пролетта, ако саксията й е малка.
Потребна й е висбкохумусна почва.

Да не се занемаряват наторяването и пресаждането, защото в противен случай ниските листа ще окапят, а вместо тях няма да покарат други.

Проблеми:
Завехнали листа. Причината трябва да се търси в наднорменото количество вода или в прекалената сухота - листата потъмняват и клюмват.
Прекомерното напояване причинява пожълтяване на растението, затова е най-уместно да се полива само когато пръстта стане суха на допир.

Паразити.Често шефлерата бива нападната от въшки, които изсмукват лимфата от меката част на листата и от листните пъпки, като предизвикват тяхното потъмняване и олепване. При подобно заболяване, растението да се пръска с малатион всеки 2 седмици през лятото.
Друг сериозен проблем са щитоносните въшки - да се отстранят внимателно тъмните петънца от опакото на листата с парцалче, напоено в денатуриран спирт.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Листни въшки - каланхое

Вариант 1: Сложи във вряща вода цигари. Прецеди я и избърши листата с нея . На другия ден ги измии с вода.

Вариант 2: Използвай ектокил, продават го в агроаптеките. Доста силен препарат! Ако решиш да го ползваш, след първото пръскане, второ не се налага, но има вероятност част от листата да паднат.

Вариант 3: Купуваш си едно прахче "моспилан" от агроаптека струва 1 лв., разтваряш го в 3 л.вода и с тази вода го пръскаш.Този препарат става за всякакви летящи гадинки.

Вариант 4: 500гр. свежа коприва,преди да е цъфтяла заливаш с 4 литра вода.Престоява от 12 до 24 часа и пръскаш.Това е специално за листни въшки.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS