Tina Ilieva. Предоставено от Blogger.
RSS

Как си купувате саксийни цветя?


Мнозина купуват и носят вкъщи или на вилата харесваното цвете...и с това се изчерпват според тях нещата за свършване.А преди да купим,трябва да свикнем да правим няколко нужни неща,които ни спестяват време,пари и нерви.Понякога става дума за мнооооооооого нерви !!

1.Осведомете се откъде идва цветето.Това,че то ви харесва,още не значи,че трябва да го купите.Има производители и разсадници с лоша и съмнителна репутация.Пример ли ? Още не е отшумяла данданията около поръчки на рози във форумите,като се оказа,че има болни от бактериален рак рози на български производител....А този рак се разпространява после и по други ваши вече засадени видове...Звучи ви лошо ? Вижте сами...

2.Огледайте много внимателно почвата,листата и стъблата на растения,излезли от оранжерия.В оранжериите поради подходящите условия отлично се развиват акари, листни въшки, щитоносни въшки, белокрилки и трипс.Всички те са причина после поради недоглеждането ви в момента на покупката,да заразите и останалите си цветя в къщи или в градината...и следва купуване и търсене на препарати,пръскане,неприятни миризми,неуспехи с един препарат и търсене на друг,писане по темите из форумите и очакване да ви дадат съвет...И това може да се влачи със седмици и месеци...И защо ? Защото сте си спестили малко труд при покупката ли ?

Затова си дайте време и прочетете и вижте как изглеждат тези вредители - за да ги видите и разпознаете.Е,не всичко ще видите при внимателно вглеждане - да,така е.Но много от вредителите дават знак за себе си и вие можете да избегнете много нерви...

Листните въшки обикновено са по връхчетата на младите леторасти и отдолу под листата на леторастите.Черни,зелени на цвят и по много заедно.А наличието на лепкав сок по стъблата или листата говори и за възможна зараза със щитоносни въшки.

Акарите са дребни и много вредни.Не се виждат често с просто око и са коварни - те си вършат работата тихо и незабележимо докато не видите в един момент много ситни паяжинки и много щъкащи черни или жълти или бели точици отдолу по листата.И това...как ви жълтеят листата и са целите в точици надупчени.Много чести гости са по хибискусите и други растения с нежни листа.

Белокрилките са също коварни вредители.Те са малки,бели и хвърчат при обръщане на листата.А снасят страшно много яйца...

Ще кажете,какво толкова...ще пръскаме.Е щом искате - препарати има.И акарите примерно свикват бързо с един вече ползван препарат срещу тях и трябва смяна с друг,за да ги унищожавате.

А в оранжериите гонят печалби - пръскането срещу вредители струва пари и иска персонал....И не мислят за това,че заедно с цветето ви са ви поднесли и вредители.

3. Не купувайте и евтини или намалени цветя с пожълтели листа...или такива на петна.Това може да са следи от болести.

4. Вредители и болести можете да намерите не само в саксията или по листата на закупено цвете.Почвата,която купувате или сте си донесли от село или от градината,може да ви поднесе неприятни изненади.Затова гледайте добре при пресаждане с нова пръст...Ако не сте чували,почетете за поповите прасета в оборския тор,ларвите на различни бръмбарчета,които гризат лакомо в саксията корени,а вие не ги виждате.Ще видите само резултата - вехнещо растение със сбръчкани листа или такова с лош растеж въпреки торенето и слънцето...

ИЗТОЧНИК: ЦВЕТЯТА

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Почистване на петна (Част 2)

  • Петно от лак за дърво - БЕНЗИН
  • Петно от ръжда - върху петното вода с лимонтозу
  • Петно от мазут -  БЕНЗИН, тетрахлор метан, хексан
  • Петно от кръв - НЕЗАБАВНО накисване във ВОДА

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Почистване на петна (Част 1)

Как да почистим .... :

  • Петно от надраскано с химикал - СПИРТ
  • Петно от восък - Изтъргва се восъка и после гладете с много нагорещена ютия петното, като преди това от долната страна слагате някаква хартия
  •  Петно от кафе - веро, но третиране незабавно след като се е получило петното, а на мокет обезмаслител
  • Петно от блажна боя - БЕНЗИН
  •  Залепнала дъвка - с гореща ютия, но между дрехата и уреда се слага памучен плат; замразяване; кубче лед
  • Мазно петно - веро, обезмаслител, сол

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Запазване на букета по-дълго време


Ето няколко полезни съвета, които ще ви помогнат да запазите разкошния букет с цветя за повече дни.
1. Винаги слагайте цветята в хладка вода. Не в много студена. Не пълнете вазата до горе с вода. Една трета или до половината е достатъчно.
2. Сменяйте редовно водата във вазата. Не доливайте нова вода. Доливането позволява на бактериите да се развиват, като по този начин унищожават цветята.
3. Подрязвайте краищата на стеблата през няколко дни. Рязането трябва да става напречно(полегато) ,тъй като това увеличава площта, чрез която цветята ще пият вода. Също така е хубаво тази процедура да се извършва във вода, или под течаща вода, за да се намали проникването на въздух в стеблото,което води до намаляване трайността на цветята.
4. Отстранете излишните листа от стеблото преди да поставите букета във вазата. Това предотвратява образуването на гъбички и бактерии, които са отговорни за гниенето на цветята.
5. Редовно почиствайте букета от изсъхналите и повехнали цветове и листа. Освен че причиняват по-бързо стареене на другите цветя, те загрозяват и красотата на букета.
6. Не слагайте букета с цветя на пряка слънчева светлина или близо до отоплителни уреди. Цветята не обичат високата температура, затова ги поставете в по-хладната част на стаята. Избягвайте да ги излагате и на течение.
7. Цветята не обичат да са в съседство с плодовете, които отделят етилен, който пък провокира преждевременното им остаряване.
8. За да запазите по-дълго цветята може да добавите във водата препарат за убиване на бактериите или да разтворите в нея малко аспирин.

Източник: Ladyzone

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Забавни идеи за вкусотийки 2 (сладко)



  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Забавни идеи за вкусотийки 1 (солено)


  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Шарена сол

Шарена сол
от Уикипедия

Шарената сол е сред най-популярните български подправки.
Съставки:
Главните ѝ съставки са добре изсушена чубрица, сминдух, сладки и люти чушки от пипер, печена царевица, печени тиквени семки, сол, понякога и дива мащерка.
Приготвяне:
Приготвя се сравнително лесно. Първата стъпка е счукването на всички съставки. Втората стъпка е пресяването на сместа.
В зависимост от предпочитанията на домакините тя може да е по-сладка или люта.


  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Зазимяване на пчелните семейства

Към края на септември и най-късно до края на октомври (в зависимост от времето)  се пристъпва към зазимяване на пчелните семейства. През този период почти всичкото пило е излюпено. В топъл есенен ден пчеларят трябва да прегледа основно пчелните семейства и да ги зазими. В гнездото се оставят толкова пити, колкото пчелите плътно покриват от горе до долу. Те трябва да имат кафяв или светлокафяв цвят и правилно изградени работнически килийки, в които да са отглеждани 4-5 поколения пчели.

При силни пчелни семейства, които имат над 8 междурамия пчели, гнездото се сформира към по-топлата страна на кошера (южната или западната). От другата страна то се ограничава с преградна дъска, зад която, ако има място, се поставят затоплящи материали (възглавници, стиропор). Излишните рамки се изваждат и се прибират в склада.

Ако семейството е средно по сила или се оставя да зимува на 6 пити, най-добре е гнездото му да се сформира в средата на кошера, като от двете му страни се поставят преградни дъски, а празните места се запълват със затоплящи материали. Отгоре гнездото се покрива с платно, като под него напречно на горните летви се поставят няколко летви, дебели 1 см, за да се образуват проходи, през които пчелите да минават през зимата при придвижването им от една пита на друга. Върху покривното платно се слагат 3-4 пласта вестници или друга хартия, а върху тях -горните възглавници и след това кошерът се затваря с покрива.
Ако гнездото се покрива с дъски, на една от тях се прави отвор 3-4 см, върху който се слага платно. След това се поставя пласт от вестници, възглавниците и се затваря с покрива. Входът на кошера се стеснява според силата на семействата от 3 до 8 см и се поставят мишепредпазители. Ако кошерът има горен вход, той се оставя отворен, а долният вход се оставя отворен 2-3 см. По този начин се избягва образуването на влага по стените на кошера и по питите през зимата.

Кошерите, в които ще зимуват пчелните семейства, трябва да бъдат напълно здрави, да нямат пукнатини и отвори. Ако са стари, през август или септември трябва да се ремонтират и боядисат. Покривите трябва да прилягат плътно върху кошерите. Дъната трябва да се притегнат много добре. Кошерите се поставят на подложки, високи 10-15 см от земята, като им се дава слаб наклон напред (към входа), за да се оттичат лесно дъждовната и снежната вода. През есенно-зимния период кошерите трябва да се обърнат с входовете си на юг-югоизток, за да се запазят от нахлуването на студените северозападни и северни ветрове и да се огряват по-добре от обедното слънце, с което пчелите се подтикват към по-редовно облитане.

Постоянното място за зимуване на пчелните семейства трябва да бъде оградено с ветрозащитна ограда. Тя може да се изгради от строителни материали или от жив плет. Проверява се оградата на пчелина и дупките се запушват, за да нямат възможност да влезнат животни. Също така се оглежда и се отстраняват клони, които при вятър могат да удрят кошерите и да причиняват безпокойство на зимуващите пчели.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Зазимяване на розите

Следвайте тези три лесни стъпки,за да сте сигурни, че вашите рози ще се появят следващата година още по-хубави и големи. Ключът към защитата на вашите рози от студа е да засадите видове, които са надеждно устойчиви на климатичните условия във вашия район.

Три стъпки на защита:
Стъпка 1. Отстранете листата и други остатъци около растението. Ако желаете също бихте могли да скъсите стеблата до 30 см.
Стъпка 2. Направете обръч, подобен на яката на пиле, около растението. Използвайте бамбукови стебла и дълга тел, за да оформите цилиндрично заграждение около храста.
Стъпка 3. Добавете почва и естествена тор. Натрупайте градинска почва около храста, така че купчината да покрие 30см. от растението. След като почвата замръзне я покрийте със слой от слама, листа или друг вид лека тор. Следващата пролет ще трябва да отстраните защитата от растението, преди да са пробили пъпките. Просто махнете теленото ограждение, почвата и листата.
Защита на пълзящи рози.
Ако се съмнявате в устойчивостта на вашите пълзящи рози, бихте могли да използвате по-горе описаната техника, давайки им по-добри шансове да оцелеят след суровата зима.
Стъпка 1. Отстранете стеблата от тяхната опора. Внимателно издърпайте стеблата от тяхната опора и ги притиснете леко, така че да останат легнали на земята.
Стъпка 2. Покрийте стеблата с почва. След като почвата замръзне я покрийте със слой от слама или листа.
Стъпка 3. Следващата пролет, веднага след като почвата позволи,поставете стеблата в старото им положение, прикрепяйки ги отново към тяхната опора.

Информация: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Сушени плодове и зелечуци



Cyшeнeтo e eдин oт нaй-cтapитe нaчини зa зaпaзвaнe нa плoдoвeтe и зeлeнчyцитe. B тaзи cтaтия щe ви дaдeм нacoĸи и cъвeти ĸaĸ дa зaпaзитe нaтypaлни cyшeни плoдoвe и зeлeнчyци в дoмaшни ycлoвия.

Haй-чecтo ce cyшaт ябълĸи, ĸpyши, ĸaйcии, гpoздe, cливи, чepeши, шипĸи, a пoняĸoгa пpacĸoви и дюли. Oт зeлeнчyцитe ce cyшaт пипep и бaмя. Πo тoзи нaчин ce зaпaзвaт и пoдпpaвĸитe - чyбpицa, джoджeн, мaгдaнoз, цeлинa, дивиcил, ĸaĸтo и гъбитe.

Днec, ĸoгaтo ce тъpcят нaчини зa oгpaничaвaнe нa зaxapтa и зa ocигypявaнe нa нaтypaлни пpoдyĸти, oтнoвo тpябвa дa ce въpнeм ĸъм изcyшeнитe плoдoвe и зeлeнчyци.

Πpecнитe плoдoвe и зeлeнчyци ca нeтpaйни. Te имaт виcoĸo cъдъpжaниe нa вoдa, ĸoятo пpeдcтaвлявa блaгoпpиятнa cpeдa зa paзвитиeтo нa миĸpoopгaнизми и зa пpoтичaнe нa peдицa биoxимични пpoцecи пoд влияниeтo нa paзлични eнзими (фepмeнти).

Taĸa пpoдyĸтитe бъpзo ce paзвaлят. Зa дa cтaнaт тpaйни вoдaтa тpябвa дa ce нaмaли дo oпpeдeлeн минимyм.

Зa cyшeнитe плoдoвe тя тpябвa дa бъдe в гpaницитe oт 18-23%, a зa зeлeнчyцитe - oт 8 дo 12%. Koгaтo ce oтcтpaни знaчитeлнa чacт oт вoдaтa, тe нaмaлявaт oбeмa и тeглoтo cи, пpeвpъщaт ce в "ĸoнцeнтpиpaн" пpoдyĸт и пo тoзи нaчин ce cъxpaнявaт пpи oбиĸнoвeни ycлoвия.

B зaвиcимocт oт гoлeминaтa плoдoвeтe и зeлeнчyцитe ce cyшaт цeли или нapязaни. Цeли ce cyшaт cливи, чepeши, вишни, бopoвинĸи, ĸacиc, cмoĸини, пипepĸи, лиcтa нa мaгдaнoз, цeлинa. Hapязaни ce cyшaт ябълĸи, ĸpyши, дюли, пpacĸoви, ĸaйcии, мopĸoви, ĸpoмид, лyĸ.

Зa yлecнявaнe нa cyшeнeтo няĸoи oт плoдoвeтe и зeлeнчyцитe ce блaншиpaт чpeз пoтaпянe във вpящa вoдa зa 1-2 минyти и вeднaгa cлeд тoвa бъpзo oxлaждaнe в cтyдeнa вoдa. Πo-зpeлитe плoдoвe ce блaншиpaт пo-ĸpaтĸo вpeмe. Блaншиpaнeтo e oт знaчeниe и зa зaпaзвaнe нa цвeтa, ĸaĸтo и зa пpeĸpaтявaнe дeйcтвиeтo нa миĸpoopгaнизмитe и фepмeнтитe.

Πpeди cyшeнeтo плoдoвeтe и зeлeнчyцитe ce пoдбиpaт, copтиpaт, пoчиcтвaт, измивaт, нapязвaт, блaншиpaт, a нa няĸoи ce oбeлвa ĸoжичĸaтa (ябълĸи, ĸpyши). Πлoдoвeтe и зeлeнчyцитe, ĸoитo щe ce cyшaт, ce copтиpaт пo ĸaчecтвo, cтeпeн нa зpялocт и гoлeминa.

C нapязвaнeтo ce yвeличaвa пoвъpxнocттa нa плoдoвeтe и пo тoзи нaчин тe ce изcyшaвaт пo-бъpзo. Kaйcиитe и пpacĸoвитe ce paзpязвaт пo cpeдaтa нa двe пoлoвини, ĸoeтo пoзвoлявa дa ce oтдeлят и ĸocтилĸитe. Ceмĸoвитe плoдoви, ĸaтo ябълĸи, ĸpyши, дюли, ce paзpязвaт нa 2-4 пapчeтa, ĸoeтo cъщo yлecнявa пoчиcтвaнeтo нa ceмeнaтa. Koжичĸaтa мoжe дa ce oбeли c нoжчe или cлeд блaншиpaнe.

Cyшeнeтo нa плoдoвeтe и зeлeнчyцитe пpи дoмaшни ycлoвия мoжe дa ce извъpши нa cлънцe или нa cянĸa. Toвa e нaй-cтapият и oпpocтeн нaчин. Hapeждaт ce в плитъĸ cъд, ĸaтo oтдoлy ce зacтилa чиcтa xapтия. Bpeмeтo тpябвa дa бъдe cлънчeвo, тoплo, cyxo, a cъдoвeтe ce пocтaвят нa пpoвeтpивo мяcтo.

Πpи тoплo и cyxo вpeмe, нo нa cянĸa, ce cyшaт лиcтнитe пoдпpaвĸи, зa дa нe ce пpoмeни цвeтът им. Paзбъpĸвaт ce чecтo, зa дa ce изcyшaт пo-бъpзo и paвнoмepнo. Cyшeнeтo във фypнa мoжe дa ce пpилoжи зa няĸoи пo-цeнни плoдoвe, ĸaтo ĸaйcии, бopoвинĸи и дpyги. Teмпepaтypaтa нa фypнaтa нe тpябвa дa e пo-виcoĸa oт 55-60 гpaдyca.

Зa дoбpитe ĸaчecтвa нa cyшeнитe плoдoвe и зeлeнчyци имa знaчeниe и cтeпeнтa нa изcyшaвaнe. Πpecyшeнитe, c пo-ниcъĸ пpoцeнт вoдa плoдoвe ca твъpди и нe мoгaт дa ce ядaт, aĸo нe ги cвapим, нe дocyшeнитe (c пo-виcoĸ пpoцeнт влaгa) ca нeтpaйни и бъpзo ce paзвaлят.

Cyшeнитe плoдoвe и зeлeнчyци тpябвa дa ce cъxpaнявaт в плътнo зaтвopeни нaйлoнoви тopбичĸи в cyxи xлaди пoмeщeния, зaпaзeни oт paзлични нaceĸoми. B cтyдeнитe дни, ĸoгaтo нa пaзapa липcвaт пpecни плoдoвe, тe чyдecнo мoгaт дa ги зaмecтят. Cyшeнитe пoдпpaвĸи пъĸ щe нaпpaвят нaшaтa xpaнa oщe пo-вĸycнa.


Трябва да се измие, за да се почисти магданозът от прах. След това, за да изсъхне по-бързо се прави на малки букетчета, които се окачат да висят на въже или дървена пръчка на проветриво място. По същият начин - чубрица и джоджен.

http://dieti.net/susheni-plodove/

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Как да изсушим смокини?


Сушенето на смокини става по два начина - на слънце или във фурна (пещ). Почистените смокини се нареждат цели върху мрежеста рамка, застлана с хартия или някаква материя и се слагат на слънце. Когато няма слънчеви лъчи, се прибират и се изваждат на следващия ден.
Във фурна сушените смокини се нареждат в тави и се слагат на слаба температура, към 80-90 градуса (ръката ви трябва да издържа вътре без проблем). Отваряйте фурната често и обръщайте смокините. Продължителността на сушене зависи от големината на плодовете.

Сушените смокини се съхраняват в торби от естествена материя, на тъмно и прохладно място.

Информация: рецепти.готвач.бг

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Шипката или царицата на билките


Полезна информация за Rosa canina:
Обикновената шипка (Rosa canina) е вид диворастяща роза. Тя представлява многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, достигащи 1 до 5 m дължина. Шипката цъфти през месеците май до юли, цветовете са бледорозови до бели с диаметър 4-6 cm и с по пет венчелистчета. Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1-2 cm, месести, пълни с множество космати семена.


А ето и защо царица:
Най-често се използват плодовете на шипката, които природата е превърнала в своеобразен склад за витамини. Плодът е характерен с богатото съдържание на витамин С, каротин (провитамин А), ликопен, пектин, вит.В1 и В2, както и от витамините PP, К. По съдържанието си на витамин С шипковия плод няма аналог в растителния свят! Обичайно пресните зрели плодове съдържат до 600мг(на 100гр плод) витамин С, според някои източници - до 2 грама(при определени сортове)! В семената се съдържа витамин Е. Високо е съдържанието на минерални соли - най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и др., флавоноиди (кемпферол, кверцетин, рутин). Така шипката превъзхожда по съдържание на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор много плодове и зеленчуци.

Приложения:
Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката стимулира образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози.
В традиционната българска медицина плодовете от шипка се използват като високо витаминен източник, за повишаване защитните сили на организма, особено в късна есен, зимата и ранна пролет. Смята се, че шипката е особено полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Заради съдържанието на пектини и танини народната медицина използва шипката при стомашно-чревни и бронхиални заболявания.

Cyшeнe нa шипĸи:
Moжe дa изcyшитe шипĸи пo двa нaчинa: нa oтĸpитo или във фypнa.

Πpи пъpвият мeтoд нa cyшeнe paзcтeлeтe плoдoвeтe нa cyxo, пpoвeтpивo и cĸpитo oт cлънцeтo мяcтo, зa дa зaпaзитe цeнният витaмин C. Oт вpeмe нa вpeмe ги paзбъpĸвaйтe. Изcъxвaнeтo cтaвa зa 10 дo 12 дни.

Bтopият нaчин c фypнa - пocтaвeтe шипĸитe пъpвo нa тeмпepaтypa 110oC зa 10 минyти, a cлeд тoвa нaмaлeтe тeмпepaтypaтa дo 70oC.

Oт 1 ĸг шипĸи ce пoлyчaвaт oĸoлo 500 г cyшeни плoдoвe.



Чaй oт шипĸa:

Peцeптaтa зa пpигoтвянe нa чaй oт шипĸa e лecнa. 2-5 гp плoдoвe нa шипĸa ce пoпapвaт c вpящa вoдa в 1 чaeнa чaшa. Koгaтo e тoпъл пoмaгa пpи гpип, a cтyдeн - yтoлявa жaждaтa пpи виcoĸa тeлecнa тeмпepaтypa.
Зa да ce възпoлзвaтe oт oтличнитe ĸaчecтвa нa шипĸaтa, нeпpeмeннo я вĸлючвaйтe в днeвнoтo cи мeню. Heзaвиcимo дaли e cвeжa, изcyшeнa, пpигoтвeнa ĸaтo чaй, шипĸoвo винo и т.н, тя e бoгaт изтoчниĸ нa витaмин C. He зaбpaвяйтe caмo дa измиeтe дoбpe плoдa и дa гo изчиcтитe oт ceмĸитe и ĸocъмчeтaтa.

Информация: Уикипедия и Диети.нет

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Спатифилум

Описание:
Според изследвания на НАСА спатифилиумът е едно от десетте стайни растения, които намаляват концентрацията на вредни вещества като формалдехид, бензин и въглероден двуокис от въздуха. Родината на Бялото фламинго са влажните тропически гори на Централна и Южна Америка. Познати са 36 вида. Най-известни декоративни видове са S. Cannifolium, S. Floribundum, S. Heliconiifolium, S. Wallisii. Листата са лъскави, тъмнозелени и с изпъкнала средна жилка. Съцветията са във вид на бял цилиндър от ароматни цветчета, обгърнат от бял прицветник. Цъвти през пролетта, но понякога и през есента. Цветът е траен - до няколко седмици. Впечатление правят тъмнозелените лъскави листа с изпъкнала средна жилка.
Грижи: Спатифилумът изисква топлина и влажен въздух, не понася добре течението.
Местоположението му може да бъде от светло, но защитено от преки слънчеви лъчи, до полусенчесто.
През цялата година се държи на стайна температура не по-ниска от 16 градуса.
През лятото почвата трябва да бъде умерено влажна, периодично да се пръска с вода. През зимата се полива с вода със стайна температура и по-умерено, а в периода на покой по-сухият въздух няма да му навреди.
Място: Разпространено е в тропиците на Америка, Азия и Полинезия.
Размножаване: Размножава се чрез деление или с резници откъм върха.
Съвет на градинаря: Всички части на растението могат да предизвикат стомашно-чревни разстройства, а при попадане на сок върху кожата, се получава раздразнение

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Олеандър (Зокум)


Олеандрите - тези прекрасни вечнозелени храсти с дълги и тесни кожести листа и изящни едри цветове, разцъфват при първата нежна ласка на топлия влажен вятър, полъхващ от юг. Вятър, който довява далечен аромат на море и пясък и се скита сред облените в светлина земи. От тези места е пренесен зокумът. Много отдавна той е прекрачил пределите на Средиземно- морието и субтропиците на Азия, за да се превърне в любимо декоративно растение и по нашите ширини. И как да не се харесва, като притежава такова екзотично излъчване и чар. В самото име "олеандър" има мекота и чувственост. Наименованието на този красавец с едри уханни съцветия произлиза от "олео" - миризлив и "андре" - един от гръцките острови, където е видян за пръв път от ботаниците-изследователи. Наричат го още зокум и лян.

Ароматните цветове се появяват през лятото в съцветия над удължено елипсовидните листа. Вдървенялото стъбло и сокът са отровни.Отглеждане:

Температура:
Умерена топлина - минимална 7ºС през зимата.

Цъфтене:
Юни до октомври.

Място:
Слънчево, горещо, защитено от дъжд.

Светлина:
Избира се възможно най-слънчевото място.

Почва:
Глинесто - хумусна градинска пръст, оптимална пръст.

Поливане:

През лятото поливайте обилно. Олеандърът обича да има вода в подложната чиния.

Торене:
До края на месец август подхранвайте всяка седмица.

Влажност на въздуха:
не пулверизирайте листата.

Пресаждане:
ако е необходимо, през пролетта.

Презимуване:
Преди да го приберете бледите и много дълги издънки трябва да се изрежат. Държи се На светло и прохладно (4-8°С). Поливайте малко. Нужна му е повече топлина от март за да подпомага ранното образуване на цветове. По-младите растения трябва да се пресаждат всяка пролет, а по-старите - по-рядко.

Вредители, болести:
Най-често - листни въшки и щитоносни въшки, акари, Ascochyta (гъбично заболяване), олеандров рак (бактериално заболяване).
 
Размножаване:
Олеандрите се размножават лесно със зелени стъблени резници. Използвайте отрязаните при подкастрянето клонки. Заложете ги за вкореняване в съд с вода, в перлит, пясък или торф. Там те бързо ще пуснат коренчета при оптимална температура 18 - 20oС. Засадете ги в малки саксийки и паралелно с нарастването ги прехвърляйте в по-големи съдове. Пресаждайте младите растения ежегодно, а възрастните - на всеки три години.

Съвети:
Всички части на Олеандъра са отровни.

Целебните качества на зокума са добре известни на лечителите. В листата, корените и семената на олеандъра се съдържат множество вещества, които влияят върху сърдечната дейност - подобряват кръвообращението, увеличават силата на съкраще- нията на сърдечния мускул, забавят честотата, укрепват капилярите. Тези свойства на зокума го правят ценна суровина за лечебни препарати, които са особено ефикасни при сърцебиене, аритмии, сърдечни пороци и недостатъчно кръвообращение. Поради това, че са токсични и имат склонност да се натрупват в организма, лечението с лекарствени средства от олеандър трябва да се осъщестява само по лекарско предписание и строг медицински контрол.
Народната медицина препоръчва зокума при главоболие, безсъние, нервно изтощение, мозъчни инсулти. За целта по-безопасно и резултатно е вдишването на аромата на растението в продължение на пет минути. Олеандърът е с подчертан противомикробен ефект.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Стевия

В далечни времена, когато хората все още не са познавали захарта, а Америка не е била открита от Колумб, индианците от племето гуарани използвали една удивителна трева. Достатъчно било в съда с вода да се добавят няколко листчета от нея и тя ставала необичайно сладка. Индианците наричали тази трева „каа - ехе", което означава "сладка трева" или „медени листа". Hayчното название на това удивително растение е Stevia rebuadiana. Родина на стевията е Южна Америка. Расте в условията на умерения влажен субтропичен климат в Парагвай, Бразилия и Аржентина.

Индианците ревностно пазили тайната на сладката трева, затова чак през 1887 г. тя станала известна на останалия свят благодарение на южноамериканския учен Антонио Бертони.От 300 вида само един подслажда.
Оказало се, че в Америка растат почти 300 вида стевия, но само Стевия ребудиана има сладък вкус. Нейните листа са 10-15 пъти по-сладки от захарта. Секретът на тази сладост се крие в сложното вещество стевиозид, което се натрупва в растението. В момента стевиозидът е най-сладкият природен продукт. В чист вид той е 300 пъти по-сладък от захарта, но за разлика от нея има много малко калории и не повишава нивото на глюкозата в кръвта и дори притежава леко антибактериално действие. Именно затова той се счита за идеален заместител на захарта както при здрави хора, така и при страдащи от диабет, повишено тегло, със сърдечно-съдови проблеми и други нарушения при обмяната на веществата.

Стевията е многогодишно растение, в природата достига 60-80 см височина. Представлява силно разклонено храстче, листата са прости, цветовете - дребни, бели, кореновата система е добре развита.

Нужно му е топло слънчево място.
Стевията е южно растение, затова й трябва повече топлина и светлина. Колкото повече получи от тях - толкова по-сладка ще бъде. Оптималните условия за доброто развитие са слънчево, защитено от течения място и температура 22-28 градуса. Остъкленият балкон е добро място за отглеждането на „сладката трева".

По принцип стевията може да расте на различен тип почви, но най-добре се чувства на леки, пясъчни почви със слабо кисела реакция (рН 5,5 -6). У нас стевията не може да презимува, затова може да се отглежда само като стайно растение или в градината след подготовката на разсад.

Стевията се нуждае от чести и обилни поливки. Засушаването, дори и малко, стевията понася много трудно, но задържането на вода също е вредно. Подхранване се прави на 10-15 дни.

Приложение:
Многобройните изследвания са показали, че стевията е безопасен продукт. В момента нейното производство и продажба са разрешени в много страни. Стевията не губи свойствата си И при нагряване. Затова тя с успех се използва не само за подсладител на чайове и напитки, но и в домашната кулинария при производството на торти и кейкове. Най-простият начин за заготовка на стевията е изсушаването. Изсушените листа се стриват и се получава зелен прах. 1,5-2 супени лъжици може да заменят 1 чаша захар. Свежите листа се събират през цялото време на годината от растението, но най-сладки са по време на цъфтежа.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Хортензия

Описание:
Хортензията е листопаден храст, който цъфти през май и юли в бяло, розово, синьо, лилаво. Образува коносовидни туфи с височина 1,20 - 1,80 см. и ширина - 1,80 - 2,40 см.
Листата са тъмно зелени, подобни на дъбовите. Те, както и цветовете, си променят цвета през сезоните. През есента стават сребристи или пурпурни.
По - старите стебла се белят през зимата и отдолу се появява тъмно кафява кора.
Грижи: Хортензията не обича изисква много грижи.
Тя понася силно слънце до частична сянка.
Най - добре расте в богата, средно влажна, добре отцеждаща се почва. Киселинността и трябва да е с pH 6.5 - 4.5.

Много важно за хортензията е да се поддържат влажни корените и. Това важи особено за храстите, засадени около дърветата.

Растението спи зимен сън и задължително се вкарва на закрито. През пролетта сутрешните студове лесно могат да унищожат цветните пъпки. Температурата в помещението не трябва да е под 10 градуса. Поливайте оскъдно.
Място:
Размножаване: Пресадете хортензията през пролетта. В началото поливайте всеки ден.
Съвет на градинаря: Брашняната плесен (причинена от гъбички) се появява по долната част на листата. Има сив цвят. По листата се образуват кафяви петна. Цветовете се деформират впоследствие. За да се премахне този проблем, трябва да се подобри циркулацията на въздуха в помещението. Често стеблата на растението се подуват и се разцепват. Листата опадват. За да се отстрани този проблем, растението грижливо трябва да се почисти и измие, и да се пресади в нова почва. Причинителят е червей. При много високи нива на натрий и калций в почвата, листата пожълтяват. Цветът на хортензията зависи от нивото на киселинност на почвата. Когато нивото на Ph е ниско, цветовете са сини. В неутрална почва цетовете са розови.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Кала (Зантедехия)

Описание:
Това многогодишно растение е по – известно като кала.
Цветовете варират от розово, бледо кремаво, телесен цвят, пурпурно, жълто и оранжево.
Белите кали са много популярни заради тяхната изваяна елегантна форма.
Калата цъфти около 2 седмици.
Венчелистчетата са месести и лесно раними, затова трябва да се внимава, когато се цветята се транспортират или аранжират.
Това е старомодно, но много благодатно за отглеждане градинско цвете. Zantedeschia е кръстена на професор Zantedeschi, италиански физик и ботаник, а името аethiopica не е свързано директно с африканската държава. В стария свят с името Етиопия са се обозначавали южен Египет и Либия. Въпреки че калата на латински се нарича лилия, тя не е от този род. По – скоро се свързва с лилията като символ на чистота и изящество. Не случайно калата е много популярна като част от булченски букети.
Това е идеалното цвете за вази, издържа дълго време, натопено във вода.
Грижи: Растението обича богата, добре отцеждаща се почва.
Поливайте периодично и подхранвайте, докато цветовете прецъфтят.
При по – мек климат калата може да остане в градината и през зимата, но трябва да се покрие с тор и слама, за да не премръзне.
Място:
Размножаване: Бялата лилия много лесно се отглежда от семена или деление.
Семената се посяват пролетно време. Те се взимат от растението, чак когато вътрешността на цвета е станала жълта на цвят и е омекнала. Месото се отстраняват и се изваждат семената, след което се сушат. После се поставят в смесена почва и се покриват, но не плътно.Не трябва да се поставят на гъсто, защото се нуждаят от повече място за образуване на корените.
Размножава се и чрез резници, но само когато растението е в активна фаза. При отрязването използвайте остър нож или ножица. Поставете отрязъците на около 5 см.в големи сандъчета или саксии. Най – добре е да не засаждате растения с различен цвят на едно място, тъй като по принцип те цъфтят по различно време.
В градината се засаждат на място с частична сянка.Вирее и на сянка, примерно под дървета, но в този случай цъфтежът ще е ограничен.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Сингониум

Описание:
Сингониум е многогодишна лоза, първоначално дошла от Мексико и Панама. Когато са млади, листата за стреловидни или копиевидни. Достигат дължина до 30 см и дебелина една трета от дължината, със стебло достигащо до 60 см дължина. Възрастните листа са палмовидни. Растенията достигат до 4,5 метра дължина.
Грижи: Сингониума се нуждае от богата и добре поливана почва на места от шарена сянка до богата естествена светлина. В парниците се използва смес от 2 части торфен мъх, 2 части глинеста почва и 1 част пясък или перлит. Растеният се поливат обилно, след което се оставя почвата леко да изсъхне преди следващото поливане. В сандъчета растенията трябва да се торят всеки месец с балансиран тор. Ако се отглеждат в големи декоративни саксии, трябва да се поливат редовно. Понякога се налага да бъдат подпирани с колчета, за да растат добре. По време на зимните месеци водата трябва да е ограничена, но никога не бива растенията да бъдат оставяни да изсъхнат изцяло.
Място: Подходящи за отглеждане както в декоративни големи сакции, така и в сандъче. Когато се отглежда навън, растението цъфти през пролетта. Понякога цъфтят и в сандъче, но ако условията за отглеждане са добри.
Размножаване: Размножава се чрез резници.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Пеперомия



Описание:
Красотата на пеперомията идва от силните и ярки окраскив рисунака на листата му. Те са яйцевидни или сърцевидни. Съществуват както дебелолистни, така и меколистни видове. Дебелолистните са по-подходящи за жилища с централно отопление (парно), поради факта, че са не толкова чувствителни към сухия въздух. За разлика от тях меколистните са подходящи за отглеждане в парници.
Грижи: Поддържайте умерена влажност. През лятото торете на всеки 3 седмици. През зимата пеперомията губи част от листата си и през това време не бива да се тори. Когато отново започне да се разлиства има нужда от висока влажност на въздуха.
Място: В зависимост от вида се отглежда на светло до полусенчесто място без пряка слънчева светлина. Пъстролистните видове обичат повече светлина и топлина в сравнение със зелените. Пеперомията обича нормална температура през цялата година. През зимата температурата може да падне и малко под 18 *C.
Размножаване: Размножава се чрез връхни или листни резници през цялата година, но много малко от тях успяват да се вкоренят. Засаждайте в малки саксии, най-добре пролетно време. Почвата трябва да е рохкава хумусна със смески от пясък.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Асплениум

Описание:
Тази папрат е широка разпространена по цялата земя и наброява около 650 вида. За разлика от повечето папрати листата на тази са цели и образуват фуния. В природата расте като епифитно растение и достига огромни размери. В фунията му гнездят птици, откъдето иджа и едно от имената му "гнездова папрат".
За стайно отглеждане се използват най-вече тропическите видове. Най-популярни са :
A. viviparum Presl. - живораждащ, родина - о. Мадагаскар.
A. bulbiferum Forst. - луковичен, родина - Новая Зеландия, Австралия, Индия.
A. australasicum (J. Sm.) Hook. - южноазиатски, родина - Австралия, Полинезия. Епифитен.
A. nidus - гнездови, родина - Източна Африка и остров Мадагаскар до Малайския Архипелаг
Грижи: Поливане: Почвата трябва да бъде леко влажна по всяко време. За поливане използвайте само мегка вода. Препоръчително е дъждовна.
Въздушна влажност: Добре му се отразява опръскване на листата. За да се развива добре поставете на подложка с вода и дребни камъчета.
Пресаждане:Почвената смес за млади растения се състои от листовка, прегорял оборски тор, торф и пясък (2:2:1:1). Възрастни растения пресаждайте в смес от чимовка, листовка, прегорял оборски тор, торф и пясък в съотношение 2:3:3:1:1. Добавете към нея сфагнов мъх и дървени въглища. Необходим е добър дренаж от камъчета или дървени въглища на дъното на саксията.
Вредители: Щитоносни въшки.
Място: Достатъчно светло, защитено от пряки слънчеви лъчи место. Зимата им е нужна температура не по-ниска от 15°С.
Размножаване: Само чрез спори. Не се препоръчва са домашно размножаване.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Традесканция

Описание:
Три вида са особено разпространени: Albiflora, Rio-fuminensis и Blossfeldiana. Разликите между тях са предимно в оцветяването на цветчетата: от бяло, през синкаво и виолетово до тъмнозелено. Обикновено цветовете са няколко, около 3-4 см.широки, и обикновено съдържат съцветие клюмнали пъпки между дълги, подобни на острие, прицветници накрая. Те могат да пораснат от 20 до 90 см. и има дълги, подобни на острие листа. Цъфти от май до август.
Грижи: Поливайте и торете умерено, защото традесканцията е непретенциозна. Когато стъблата станат твърде дълги, могат по всяко време да се скъсат и да се използват като резници.
Предпочитат богата, почва във влажни гори, гъсталаци или градини.
Място: Обичат свелите и топлите пространства. растението обаче трябва да се пази от пряката слънчева светлина. Те са идеални висящи растения. През есента се свива, а през пролетта отново пониква. Ако е в съд, се покрива с борови клонки.
Размножаване: Может да го направите през цялата година с резници с дължина 10 см. Вкореняването може да стане във вода или в пръст.
Съвет на градинаря: Поставете традесканцията на светло, за да ви радва с наситена окраска и листата да растат нагъсто по стъбълцата. При преосветяване обаче трябва да внимавате, особено пазете растението от преките лъчи на обедното слънце през лятото.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Доматено дърво (Тамарило)

Тамарило принадлежи към семейство картофови ПРОИЗХОД: Родина на тамарилото е северната част на Южна Америка. Въпреки, че мястото му на произход, не е сигурно, дървото домат по принцип се смята, че родината му е в Андите в Перу и вероятно Чили, Еквадор и Боливия, където е широко отглеждано, както и в Аржентина, Бразилия и Колумбия. Тя се култивира и натурализира във Венецуела и в планините на Коста Рика, Гватемала, Ямайка, Пуерто Рико и Хаити. СЪСТАВ: Богато съдържание на витамин С, калций и фосфор.
Cyphomandra betacea или доматеното дърво много лесно да се засажда чрез резници и грижите му за него са идеални за начинаещите градинари.
То спада към семейството на картофите, израства като дърво и ражда червени плодове, наречени tamarillos. Подобно на повечето други Solanaceae, цялото растение е токсично, при подушването му от близо се усеща неприятен аромат, ако може така да се нарече (говоря за листната маса), но плодове са годни за консумация при идеална зрялост (когато са червени). Това дърво израства достатъчно голямо но крехко в голяма саксия и на открито също.
Спецификация - Tamarillo - Дърво домат
Синоними: Solanum betaceum - Cyphomandra crassicaulis
Произход:Централна Америка
Издръжливост: Zone USDA 9 - USDA зона 9 (минимални температури от -6.6 C)
Въздушната част умира към -2 ° C - предимно листата страдат не толкова от студ , колкото от попарване, зимата да се прибират рано всички млади растения.
Обича богата почва , добре дренирана
Височина: 4 метра , но ако се подрязва и оформя изглежда прекрасно и на 2 м smile
Размножаване: Чрез семена и резници, почти на 100% прихващаемост. Едно уточнение да вкарам тук :В Бразилия, семената първо се измиват, подсушават се на сянка, а след се полагат във фризер за 24 часа, за да се ускори поникването. След това те се засаждат в кутии с богата почва и почти 100% ще покълнат в периода 4-6 дни.
Изложение: Обожава Слънчевата светлина
Размножаване: пролетта или лятото се режат млади клонки поставят се в почва загърлят се и се покриват с найлонов плик (само ако е рано на пролет)
Корените се появяват след 8 седмици .
Кълняемост: 1-2 седмици
Дървото обикновено започва да плододава при година и половина до 2-годишна възраст и продължава да бъде активно още 5 - 6 години. Ако се подхранва и грижи адекватно, то може да плододава в продължение на 11 до 12 години. В Бразилия, от всяко дърво се очаква да се получат (20-30 килограма) на плодове годишно. В България положението е на половина 10 кг.
Засаждане инструкции: семената се сеят в саксии, в лека почва. периодично овлажнявана. Поникват при постоянна температура от 20-25 °С. Готовия разсад,може лесно да се транспортира в отделни саксии.
Грижи:
* слънчево или светло място и през лятото и през зимата
* използвайте специална тор или тор за домати
* можете да режете клонките му както ви харесва за да го оформите дръвчето, но е задължително да се прорежда.
* Обикновено се напада от белокрилка най често това става през зимата, когато го приберем на топло - защо не съм вещ по темата не знам , но трябва да се внимава започнат ли да се къдрят листата да се пръска навреме защото са доста капризни и страдат сериозно от тази напаст.
Това дърво се отличава с изключително бърз растеж - над метър на година то буквално расте пред очите ни. Всякакви опити да привикне на нашите климатични особености са били неуспешни поне от мен. Подходящо е за зимни градини. Лично при мен роди на втората си годинка. Вдървесяването на стъблото му започва още на първата му година . При януарските жеги го извадих навън и съответно по закона на Мърфи го забравих когато застудя съответно листата му се попариха и окапаха , не мина и седмица когато буквално полудя на мястото на окапалите листа започна да пуска нови както и доста разклонения. 

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Фитония

Описание:
Фитонията се разпознава лесно. Листата и са обикновено с бели, розови или червени жилки.

Много хора си купуват саксийка с това ниско растящо пълзящо растение, само за да добавят поредното украшение към колекцията си, но за съжаление само след няколко седмици растението умира.

Видовете с големи листа се отглеждат много трудно в домашни условия. Те изискват постоянна температура и обилна влага около листата. Видовете с малки листа не са толкова претенциозни. Трябва единствено да се пазят от пряка слънчева светлина. През зимата периодично листата трябва да се пръскат.
Грижи: F. verschaeffeltii F. verschaeffeltii

Температура: Средна температура, минимум 15 градуса през зимата.
Светлина: Изберете място с частична сянка. Да се избягва слънчевата светлина.
Вода: От пролетта до есента се полива обилно и рядко през зимата. Използвайте чешмяна вода.
Влажност на въздуха: Въздухът трябва да е влажен.Обградете саксията с влажен мъх и пръскайте листата често.
Пресаждане: Пресаждайте всяка година през пролетта.
Място: Идеалното място за Fittonia verschaffeltii е на западен прозорец. Ако времето е много горещо, трябва поливайте 3 пъти на седмица. Когато забележите, че листата почват да клюмват, веднага полейте.
Размножаване: Размножаване: Пълзящите стебла пускат корени в самата саксия. Отрежете ги и ги засадете в друг контейнер. Разделяйте растението през пролетта. Размножавайте пролетно време.
Съвет на градинаря: Внезапна смърт през зимата: Причината е ниската температура или прекалената влажност на почвата. Изсъхнали листа: Въздухът е прекалено сух или в помещението влиза твърде много светлина. Рехаво растение:Това състояние е нормално за фитонията като пълзящо растение. Можете да подкастрите стеблата през пролетта. Пожълтяване, изсъхнали листа: Причината е преполиване.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Китайска роза (Хибискус)

Описание:
Хибискусът е чудесен пример за стайно растение, идеално за слънчевия перваз.

Неговите големи, подобни на хартия цветове, по принцип траят само ден – два, но с повече старание могат да цъфтят от пролет до есен.

Храстът на хибискуса може да живее повече от 20 години.

По желание може да бъде поддържан с размерите на нормално стайно цвете.
Ако искате да запази храстовидната си форма, подрязвайте стеблата в края на зимата.

Хибискусът има редица разновидности, които цъфтят в бяло, жълто, оранжево, розово или червено.
Грижи: През зимата средната температура трябва да е минимум 13 градуса.
Светлината трябва да е възможно най – много, като се избягва пряката слънчева светлина.
Почвата трябва да е влажна през цялото време. През зимата поливането може да се намали.
Често пръскайте листата.
Пресаждането се извършва ранна пролет, всяка година.
Място: Хибискусът придава прекрасна атмосфера и на градината. Особено силен е ефектът в периода на обилния цъфтеж – през лятото.

Задължително вкарайте саксията вкъщи, преди да е паднала първата слана.
Размножаване: Размножаването се извършва в края на пролетта, чрез резници.
Съвет на градинаря: Окапването на пъпките се дължи най – вероятно на сухата почва или рязката промяна в температура. Ако листата започнат да се накъдрят – въздухът вероятно е прекалено сух. Ето защо листата трябва редовно да се пръскат през пролетта и лятото. Окапващите листа са знак за прекалено сухата почва. Възможно е също така през мястото на растението да минава течение или пък да сте го преполяли. Евентуални вредители са листни въшки и акари.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Калатея


Описание:
Калатеите се отглеждат заради нашарените им листа, но има и изключения. Calathea crocata има почти едноцветни листа и най-често се отглежда заради ярките си оранжеви цветове.
По – известни видове са C. picturata, C. rebrina, C.Maui Queen. Не всички калатеи имат обли листа, някои са остри като копие.
Грижи: Температура: Средно топло, внезапни застудявания могат да увредят деликатните растения. Поддържайте минимална температура през зимата – 10 градуса за марантата, и 15 градуса за калатеята.
Вода: Поддържайте почвата влажна през цялото време, ограничете поливането през зимата. Използвайте мека чешмяна вода.
Влажност на въздуха: Пръскайте листата редовно. Оградете саксията с влажен торф.
Пресаждане: Пресаждайте през пролетта всеки две години.
Място: Частична сянка, на много силна светлина цветовете на растенията избледняват. Не излагайте на пряка слънчева светлина. През зимата дръжте цветята на осветено, но не много слънчево място.
Размножаване: Разделете растенията, когато ги присаждате. Покрийте саксията с новото растение с наелон и поддържайте достатъчно топлина, докато се захване.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Драцена

Описание:
Нарича се още драконово дърво. Изключително издръжливо растение. Стволът му моце да достигне до 2-3 метра. Листата му имат кант в различни цветове: зелено, жълто, бяло и червено. Различните му сортове имат различни по форма и украска листа - тесни, на ивици, пъстри. Негови култивации са: Dracaena deremensis, Dracaena marginata, Knerkii, Massangeana, Rothiana, Victoria.
Грижи: През топлите сезони се нуждае от средно количество вода, а зимата следва да се полива изключително рядко. От март до септември се тори непрекъснато.
D.fragrans изисква най-малко грижи.
Място: Обича светли или полусенчести помещения. Не обича силното слънце и теченията. D.marginata може да вирее и в тъмни места, докато D. deremensis обича светлината.
Размножаване: Използват се стъблени резници.
Съвет на градинаря: Ако растението е станало твърде голямо, лесно може да бъде подрязано. Ако листата му са потъмнели покрая, можете да ги поорежите като съблюдавате първоначалната им форма.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Декоративно кафе

Описание:
Семейство Coffea. Кафето произлиза от Африка и Азия. Цъфти през август-септември. Растението има големи, тъмнозелени, блестящи листа. През лятото разцъфват бели, звездовидни цветчета, които ухаят подобно на жасмина. От тях се образуват зелени плодчета, подобни на черешки, които се обират, щом станат блестящочервени. Всяко плодче съдържа две зърна кафе. Те трябва да бъдат засадени скоро, защото възможността им за покълване е ограничена.

Грижи: Топлолюбиво растение - изисква минимум 8 С през зимата. Растението изисква ярка светлина. Трябва да се избягвa директно слънце.
Поливайте обилно през лятото с мека, хладка вода, но избягвайте натрупването на влага. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. А по време на растежа поливайте веднъж седмично с разредена, бедна на варовик течна тор.
Пресадете го през ранна пролет на всеки две – три години.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Трънен венец, Исусов венец


Описание:
Исусовият венец e сукулентно растение от семейство Euphorbia. (Съществуват над 1600 вида от това огромно семейство, някои от които са добре известни по цял свят – Коледната звезда например.)

Той е вечнозелен храст, достигащ на височина до 120 см., има големи твърди бодли и цъфти с червени цветчета.
Грижи: Полива се умерено през пролетта и есента, малко повече и по-обилно през лятото и почти никак през зимата (ако растението е навън и е изложено на ниски температури не се полива изобщо).
Повърхността на почвата трябва да е суха между две поливания.
При преполиване листата и стъблото може да се покрият с плесен.
Място: Обича светлите места. На сянка цъфти много малко или никак.
Размножаване: Размножава се чрез резници, които се подсушават добре и се оставят няколко дни на проветриво място да позасъхнат. Садят се в почва примесена с малко пясък – за по-добър дренаж.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Нерине

Описание:
Многогодишно растение с тъмнозелени листа във формата на весла. Цъфти от юли до септемсври. Броя съцветия на стъбло достига до 12. Цветовете са обрагрени в оранжево червената гама.
Грижи: Поливайте редовно и обилно, като по време на растежа напръсквайте листата с вода, за да увеличите влажността на въздуха. От пролетта до отваряне на цвета (юли-юни) торете растението веднъж седмично с течен хранителен разтвор.
Място: Нуждае се от светло и прохладно място. През зимата е полезно допълнително осветление, а температурата не трябва да пада под 8*С. Растението вирее добре на стайна температура, но през лятото задължително го изнасяйте навън, като за предпочотане е тераса с южно изложение - растението цъфти по пищно на слънчевата светлина и топлина.
Размножаване: Размножава се с луковици. Пресаждането става на няколко години.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Азалия (Рододендрон)

Описание:
Това е удивително по декоративност и продължителност на цъфтене храстовидно растение. Цъфти и зиме и лете.
В продължение на няколко столетия са правени опити да бъде пренесена от родината й – остров Ява, но не е можела да издържи новите условия на живот в Европа. Едва през 1808 г. капитан Уелбанк донася богато цъфтящия храст от Индия и го предава в ботаническа градина недалече от Лондон. От него, чрез селекция и хибридизация с различни видове рододендрони в различни страни, са произлезли безбройното множество азалии.
Отглеждат се хибридните сортове заради красивите им цветове, които имат форма на звънче и са разположени по върха на клончетата. Те могат да бъдат прости или кичести и са обагрени в различни нежни тонове. По-разпространени са сортовете:
Pax - рано цъфтяща с бели цветове
Niobe - късно цъфтяща с бели цветове
Madame Mestagh - рано цъфтяща с розови цветове
Hollandia - средно рано цъфтяща с едри розови цветове
Vervaeneana rubra - средно рано цъфтяща с едри червени цветове
Има и с тъмно лилави и пъстри цветове.
Грижи: Азалията изисква хладно (16-17°), но светло място, запазено от преките слънчеви лъчи, редовно оросяване и подхранване. Почвата трябва да бъде с кисела реакция – рН 4 - 4,5, предпочита иглолистна или торф. Младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите – на 2 – 3 години, в ниски и широки съдове.

Място: В диво състояние – на остров Ява и в Индия.

Размножаване: Размножава се предимно с резници, чието вкореняване и отглеждане 2-3 години до цъфтежа е трудно при домашни условия. Затова се препоръчва да се набавят растения с гъста, правилна коронка, свежи листа и добре оформени цветни пъпки.
При добро отглеждане, азалията може да ви радва с цветовете си дълги години.
Съвет на градинаря: Не я преполивайте и не я оставяйте да се засушава! За увеличаване на цъфтежа, в периода от февруари до юли-август на три пъти се подрязват връхните пъпки на клонките. Веднага след като спре да цъфти, се оформя коронката, като се режат пречупените, изсъхналите, или растящите навътре и накриво клонки.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Бръшлян

Описание:
Има различни видове бръшлян – немски, шведски и др. “Истинският бръшлян” всъщност са всички разновидности на хедерата. Всички те действително заслужават славата си на идеални декоративни растения, които биха могли да “поукрасят” всяка сграда или по –оскъдна градина.

Основният вид бръшлян не се нуждае от специално описание, защото е широко разпространен в цяла Европа и Америка. Това, което е по – непопулярно, е голямото разнообразие на основните видове.

Най - популярен е английският бръшлян (Hedera helix), който има характерни листа с няколко дяла. В повечето лсучаи листата на основните видове имат пет дяла, целите са зелени и твърди.

Има и други водове, които се различават по форма на листата - от обикновено листо във формата на щит, до такива във формата на заострена звезда. Краищата са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто.
Видът с най - големи листа е Hedera canariensis.
Грижи: Много популярни и полезни, не е правилно да се смята, че са лесни за отглеждане.
Разбира се, те биха могли да процъфтят в едно неотоплено от дни помещения, но ще страдат във всеки дом с горещ и сух въздух. Затова е необходимо редовното пръскане на листата, особено когато радиаторите работят непрекъснато през зимата. В противен случай листата на бръшляна скоро ще покафенеят.

Температура: Хладно, но не студено помещение.Идеалната стая не трябва да се отоплява през зимата.Температура през нощта над 15 градуса може да създаде проблеми за растението.


Светлина: През зимата има нужда от повече светлина. Избягвайте директната слънчева светлина през лятото.

Вода: Лятото се полива често, за да се поддържа пощата влажна. През зимата ограничете поливането.

Влажност на въздуха: През лятото пръскайте листата често, особено ако въздухът в стаята е топъл и сух. Правете същото и през зимата, особено ако ползвате парно отопление. Избърсвайте често от праха.

Пресаждане: На всеки две години, през пролетта, бръшлянът се присажда в по – голяма саксия.
Място: Бръшляните не са само пълзящи растения. Идеални са също за висящи кошници, или пък за естествено килимче между други растения в градината.
Размножаване: Периодично е необходимо да се отстраняват връхчетата на растението, за да избуява по – бързо. Тези клончета можете да ползвате като резници.
Съвет на градинаря: Ако листата са изсъхнали и кафяви: Причината е прекалено високата температура в помещението. Проверете и за акари. Отрежете голите стебла и ги поставете на по -хладно място. Ако листата са изцяло зелени: Светлината не е достатъчна. Друга причина може да е нуждата от пресаждане. Листата са малки, бавно се развиват: Причина е липсата на достатъчно светлина. Отрежете голите стебла. Листата са сухи, потъмнели и със забавен растеж: Въздухът в помещението е прекалено сух. Проверете за акари. Пръскайте листата редовно

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Банан

Описание:
Банановите растения стават все по – популярни. Тяхното отглеждане е истинско удоволствие и лесен начин да се създаде тропическа атмосфера у дома и в градината.
Те растат бързо, а повечето от тях раждат плодове на втората си година. В повечето случаи плодовете са по – вкусни от тези, които се продават в магазините или на пазара.
Грижи: Повечето бананови растения обичат частична сянка, голямо количество вода и богата тор. Необходимо е наторяването да става по точна схема, за да се образуват здрави и големи плодове.
Ако отглеждате банана в саксия или сандък, оставете поне 8 – 10 см.разстояние между грудките. Можете да го засадите и в градината, но температурата на въздуха трябва да е поне 10 градуса.
Място:
Размножаване: Засейте семената на дълбочина 2.5 см., в поднос или саксия с влажна, наторена почва. Поставете контейнера на топло място и поддържайте постоянна температура 20-25 градуса по целзий. Помнете, че растението се нуждае от светлина.
Поникването може да отнеме от 1 до 6 месеца.

Когато порастнат достатъчно,за да се обработват, засадете растенията в саксия или сандък, на дълбочина 7.5 см., като внимамавате да не увредите корените. За бързия им растеж е необходима много светлина. През лятото могат да се изнесат на двора и да се приберат вкъщи преди първите студове. През зимата ограничете до минимум поливането. някои листа могат ад покафенеят, което е нормална реакция за сезона.

Ако решите да захванете банан от грудка, най – важното е да осигурите добро отцеждане на почвата. Тя трябва да е леко влажна, но не и подгизнала, за да се избегне загниване.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Аспарагус




Описание:
Многогодишно висящо растение. Стъблото е изправено, високо до 150 см. Листата са видоизменени клонки (филокладии), които са дълги до 3 см и са събрани в снопче от 3 до 6 броя. Филокладиите заместват листата и чрез тях се осъществява фотосинтезата. Култивираните растения са ядливи, диворастящото растение са горчиви и не се употребяват за ядене.
Грижи: Трябва да се поддържа умерена почвена влажност. Поливайте винаги с вода със стайна температура. Не издържа на засушаване. От май до септември се тори всяка седмица. Растенията, внесени на топло през зимата, трябва да се торят и поливат на всеки две седмици
Място: Вирее на полусянка с много свеж въздух. През периода на растежа се поддържа температура 20* C, а през зимните месеци - 12* C.
Размножаване: Растенията се засаждат чрез разделяне на корена или чрез семена. Почвата около корените трябва да е добре примесена с течен тор и да е рохкава. Засадените семена се покриват с 4 - 6 см пръст. Пресажда се на всеки 4 години.
Съвет на градинаря: Подрязването е пагубно за аспарагуса.

                 Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Гастерия

Описание:
Гастерията е многогодишен сукулент с родина Южна Африка. Родът наброява около 80 вида. В родината си расте под дървета и храсти.

Растенията са ниски, без стебла, листата са месести, с формата на език и са групирани по 6 броя в розетка. Те са вдлъбнати от вътрешната страна и са целите на точки.

Цветовете на растението са розови или червени, тръбообразни, с набъбнал център. Растението цъфти март и април.

По-известни видове са Гастерия верукоза (Gasteria verrucosa) и Гастерия макулата (Gasteria maculata).
Грижи: Полива се умерено, едва след като почвата е изсъхнала. Растението няма проблеми със сухия въздух у дома. Минималната температура за растението е 10 градуса.

През зимата поливането се ограничава, както и в периода края на юни - началото на август, когато растението е в покой.
Място: Гастерията обича светлината, но от силното слънце през лятото може да получи неприятни изгаряния. Расте най-добре на южен прозорец.

Навън растението ще понесе по-леки застудявания.

Има нужда от рохкава, богата почва, в която има листовка и пясък, за дренаж.
Размножаване: Размножава се от издънки, които се появяват встрани от растението майка.
                 Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Сансевиера

Описание:
Това стайно растение е вечнозелено, многогодишно.
Достига височина 60 см. Цъфти през юли. Цветовете са двуполови.
Родината му е Южна Африка.
От листата се извличат ценни фибри. От тях се правят корабни платна и хартия.
Грижи: Не се влияе от течения. Не изисква много вода.
По принцип може да се гледа и навън. След като прецъфти, може и да не се полива често.
Място: Растението предпочита много светли, слънчеви места, песъкливи и глинести почви, които трябва добре да се отцеждат. Няма предпочитания към киселинността на почвата. Не може да вирее на сянка. Не се влияе от течения.
Размножаване: Може да се пробва размножаване със семена, посяти в топло помещение или оранжерия, през април. Разсадът се набожда в самостоятелни саксийки, когато младите растения са достатъчно укрепнали, за да бъдат премествани.
За да ги изкарате навън е необходимо да минат поне няколко години.

Можете да размножите и от листа, дълги около 7 см., поставени в пясък. Листата се нарязват на 2 -3 места. Така част от влагата излиза през отрязания край. Именно той се поставя в почвата, а самата саксия трябва да е предпазен от пряка слънчева светлина. Образуването на корени и формирането на нови листа отнема поне месец.
                  Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Утайка от кафе


Утайката от кафе може да бъде използвана в градината по следния начин:
Поръсва се около основата на растението, предварително разтворена с малко вода за получаване на бързодействащ течен тор, преди поливане или дъжд за забавено освобождаване на азота.
Идеално могат да се разграждат филтрите от кафе и торбички чай.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Алое


Описание:
Алоето е многогодишно растение разпространено предимно в Южна Африка. Представлява широк клас ниски храстовидни дръвчета. Листата им са назъбени или покрити с малки шипчета, сочни, със сивкаво метален оттенък. От основата на листата излизат малки стъбълца, покрити с цилиндрични, силно оцветени цветчета. Отделните цветове представляват тръбички, увиснали надолу. Старите екземпляри цъфтят напролет, като цветовете варират от тъмно червено през оранжево и розово до светло жълто.
Грижи: Поради това, че алоето съдържа 95% вода, то е изключително топлолюбиво и неустойчиво на студ. Алоето е силно светлолюбиво растение. Почвата трябва да бъде умерено наторена и силно дренирана. През лятото трябва да се полива умерено. От пролетта до късна есен може да се държи навън - в градината или на балкона. През зимата се съхранява на светло и прохладно място и се полива крайно умерено колкото да не засъхнат корените му. По време на интензивния растеж може да се тори със слаб разтвор на минерални торове, но не по-често от 1 път на 10 дни.
Място: Алоето е градинско цвете, но някои екземпляри са саксиини и подходящи за стайно отглеждане. Ако алоето е на открито, то трябва да бъде посадено на слънчево място или на прошарена сянка. В стайна обстановка трябва да се държи в близост до източник на топлина и близо до прозорец, за да се набави нужното количество слънчева светлина.
Размножаване: Размножава се чрез семена и чрез връхни резници. Алоето се размножава от страничните и горни филизи, които, след като се отрежат се оставят да засъхне на открито 2-3 седмици. Резницата се засажда в глинена почва, смесена с едрозърнест пясък и се оставят на светлина в топло помещение. Първите две седмици не се поливат. След появата на корени се поливат внимателно. Като мине известно време и растението придобие здрав вид се пресажда в невисока саксия с пръст и пясък. За да не загният корените му, е необходим хубав дренаж.
                  Източник:  За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Африканска теменужка (Сенполия) **

Описание:
Сенполия, още известна като африканска теменужка е едно от най-разпространените цветя за дома днес. Тя е много популярна, защото е малка, красива и цъфти целогодишно.
Цветовете са деликатни и във всевъзможни форми и цветове. Варират от бяло, розово, пурпурно до синьо и виолетово. Напоследък има цъфящи с два цвята и такива с различни цветове на едно растение.
Листата са мъхести и нежни, като могат да бъдат опръскани с бели петънца по края, кичести или прости.
Грижи: Температура около 20 градуса.
Да се полива с мека вода, според сезона, като се поддържа умерена влага.
Тори се всяка седмица, през зимата на 3-4 седмици.
Противопоказно е да се пръска с вода, защото по листата се образуват кафяви петна.
Място: Полусенчесто място без пряко слънце.
Близо до прозорец през зимата, при температура около 20 градуса.
Размножаване: Разможаването става лесно чрез резници от листа. Потапят се в чаша, като е добре дръжките на листата да не се допират помежду си. Подходяща температура е над 20 градуса. Коренчета се появяват след 3-5 седмици.
След това е добре резниците да се засадят в лека торфена почва. Глинести тежки почви не са подходящи, защото коренчетата загниват.
Съвет на градинаря: За да цъфти, премахвайте прецъфтелите цветове и подхранвайте редовно. Пресаждайте в рохка хумусна пръст всяка година.
                   Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS