Tina Ilieva. Предоставено от Blogger.
RSS

Спатифилум

Описание:
Според изследвания на НАСА спатифилиумът е едно от десетте стайни растения, които намаляват концентрацията на вредни вещества като формалдехид, бензин и въглероден двуокис от въздуха. Родината на Бялото фламинго са влажните тропически гори на Централна и Южна Америка. Познати са 36 вида. Най-известни декоративни видове са S. Cannifolium, S. Floribundum, S. Heliconiifolium, S. Wallisii. Листата са лъскави, тъмнозелени и с изпъкнала средна жилка. Съцветията са във вид на бял цилиндър от ароматни цветчета, обгърнат от бял прицветник. Цъвти през пролетта, но понякога и през есента. Цветът е траен - до няколко седмици. Впечатление правят тъмнозелените лъскави листа с изпъкнала средна жилка.
Грижи: Спатифилумът изисква топлина и влажен въздух, не понася добре течението.
Местоположението му може да бъде от светло, но защитено от преки слънчеви лъчи, до полусенчесто.
През цялата година се държи на стайна температура не по-ниска от 16 градуса.
През лятото почвата трябва да бъде умерено влажна, периодично да се пръска с вода. През зимата се полива с вода със стайна температура и по-умерено, а в периода на покой по-сухият въздух няма да му навреди.
Място: Разпространено е в тропиците на Америка, Азия и Полинезия.
Размножаване: Размножава се чрез деление или с резници откъм върха.
Съвет на градинаря: Всички части на растението могат да предизвикат стомашно-чревни разстройства, а при попадане на сок върху кожата, се получава раздразнение

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Олеандър (Зокум)


Олеандрите - тези прекрасни вечнозелени храсти с дълги и тесни кожести листа и изящни едри цветове, разцъфват при първата нежна ласка на топлия влажен вятър, полъхващ от юг. Вятър, който довява далечен аромат на море и пясък и се скита сред облените в светлина земи. От тези места е пренесен зокумът. Много отдавна той е прекрачил пределите на Средиземно- морието и субтропиците на Азия, за да се превърне в любимо декоративно растение и по нашите ширини. И как да не се харесва, като притежава такова екзотично излъчване и чар. В самото име "олеандър" има мекота и чувственост. Наименованието на този красавец с едри уханни съцветия произлиза от "олео" - миризлив и "андре" - един от гръцките острови, където е видян за пръв път от ботаниците-изследователи. Наричат го още зокум и лян.

Ароматните цветове се появяват през лятото в съцветия над удължено елипсовидните листа. Вдървенялото стъбло и сокът са отровни.Отглеждане:

Температура:
Умерена топлина - минимална 7ºС през зимата.

Цъфтене:
Юни до октомври.

Място:
Слънчево, горещо, защитено от дъжд.

Светлина:
Избира се възможно най-слънчевото място.

Почва:
Глинесто - хумусна градинска пръст, оптимална пръст.

Поливане:

През лятото поливайте обилно. Олеандърът обича да има вода в подложната чиния.

Торене:
До края на месец август подхранвайте всяка седмица.

Влажност на въздуха:
не пулверизирайте листата.

Пресаждане:
ако е необходимо, през пролетта.

Презимуване:
Преди да го приберете бледите и много дълги издънки трябва да се изрежат. Държи се На светло и прохладно (4-8°С). Поливайте малко. Нужна му е повече топлина от март за да подпомага ранното образуване на цветове. По-младите растения трябва да се пресаждат всяка пролет, а по-старите - по-рядко.

Вредители, болести:
Най-често - листни въшки и щитоносни въшки, акари, Ascochyta (гъбично заболяване), олеандров рак (бактериално заболяване).
 
Размножаване:
Олеандрите се размножават лесно със зелени стъблени резници. Използвайте отрязаните при подкастрянето клонки. Заложете ги за вкореняване в съд с вода, в перлит, пясък или торф. Там те бързо ще пуснат коренчета при оптимална температура 18 - 20oС. Засадете ги в малки саксийки и паралелно с нарастването ги прехвърляйте в по-големи съдове. Пресаждайте младите растения ежегодно, а възрастните - на всеки три години.

Съвети:
Всички части на Олеандъра са отровни.

Целебните качества на зокума са добре известни на лечителите. В листата, корените и семената на олеандъра се съдържат множество вещества, които влияят върху сърдечната дейност - подобряват кръвообращението, увеличават силата на съкраще- нията на сърдечния мускул, забавят честотата, укрепват капилярите. Тези свойства на зокума го правят ценна суровина за лечебни препарати, които са особено ефикасни при сърцебиене, аритмии, сърдечни пороци и недостатъчно кръвообращение. Поради това, че са токсични и имат склонност да се натрупват в организма, лечението с лекарствени средства от олеандър трябва да се осъщестява само по лекарско предписание и строг медицински контрол.
Народната медицина препоръчва зокума при главоболие, безсъние, нервно изтощение, мозъчни инсулти. За целта по-безопасно и резултатно е вдишването на аромата на растението в продължение на пет минути. Олеандърът е с подчертан противомикробен ефект.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Стевия

В далечни времена, когато хората все още не са познавали захарта, а Америка не е била открита от Колумб, индианците от племето гуарани използвали една удивителна трева. Достатъчно било в съда с вода да се добавят няколко листчета от нея и тя ставала необичайно сладка. Индианците наричали тази трева „каа - ехе", което означава "сладка трева" или „медени листа". Hayчното название на това удивително растение е Stevia rebuadiana. Родина на стевията е Южна Америка. Расте в условията на умерения влажен субтропичен климат в Парагвай, Бразилия и Аржентина.

Индианците ревностно пазили тайната на сладката трева, затова чак през 1887 г. тя станала известна на останалия свят благодарение на южноамериканския учен Антонио Бертони.От 300 вида само един подслажда.
Оказало се, че в Америка растат почти 300 вида стевия, но само Стевия ребудиана има сладък вкус. Нейните листа са 10-15 пъти по-сладки от захарта. Секретът на тази сладост се крие в сложното вещество стевиозид, което се натрупва в растението. В момента стевиозидът е най-сладкият природен продукт. В чист вид той е 300 пъти по-сладък от захарта, но за разлика от нея има много малко калории и не повишава нивото на глюкозата в кръвта и дори притежава леко антибактериално действие. Именно затова той се счита за идеален заместител на захарта както при здрави хора, така и при страдащи от диабет, повишено тегло, със сърдечно-съдови проблеми и други нарушения при обмяната на веществата.

Стевията е многогодишно растение, в природата достига 60-80 см височина. Представлява силно разклонено храстче, листата са прости, цветовете - дребни, бели, кореновата система е добре развита.

Нужно му е топло слънчево място.
Стевията е южно растение, затова й трябва повече топлина и светлина. Колкото повече получи от тях - толкова по-сладка ще бъде. Оптималните условия за доброто развитие са слънчево, защитено от течения място и температура 22-28 градуса. Остъкленият балкон е добро място за отглеждането на „сладката трева".

По принцип стевията може да расте на различен тип почви, но най-добре се чувства на леки, пясъчни почви със слабо кисела реакция (рН 5,5 -6). У нас стевията не може да презимува, затова може да се отглежда само като стайно растение или в градината след подготовката на разсад.

Стевията се нуждае от чести и обилни поливки. Засушаването, дори и малко, стевията понася много трудно, но задържането на вода също е вредно. Подхранване се прави на 10-15 дни.

Приложение:
Многобройните изследвания са показали, че стевията е безопасен продукт. В момента нейното производство и продажба са разрешени в много страни. Стевията не губи свойствата си И при нагряване. Затова тя с успех се използва не само за подсладител на чайове и напитки, но и в домашната кулинария при производството на торти и кейкове. Най-простият начин за заготовка на стевията е изсушаването. Изсушените листа се стриват и се получава зелен прах. 1,5-2 супени лъжици може да заменят 1 чаша захар. Свежите листа се събират през цялото време на годината от растението, но най-сладки са по време на цъфтежа.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Хортензия

Описание:
Хортензията е листопаден храст, който цъфти през май и юли в бяло, розово, синьо, лилаво. Образува коносовидни туфи с височина 1,20 - 1,80 см. и ширина - 1,80 - 2,40 см.
Листата са тъмно зелени, подобни на дъбовите. Те, както и цветовете, си променят цвета през сезоните. През есента стават сребристи или пурпурни.
По - старите стебла се белят през зимата и отдолу се появява тъмно кафява кора.
Грижи: Хортензията не обича изисква много грижи.
Тя понася силно слънце до частична сянка.
Най - добре расте в богата, средно влажна, добре отцеждаща се почва. Киселинността и трябва да е с pH 6.5 - 4.5.

Много важно за хортензията е да се поддържат влажни корените и. Това важи особено за храстите, засадени около дърветата.

Растението спи зимен сън и задължително се вкарва на закрито. През пролетта сутрешните студове лесно могат да унищожат цветните пъпки. Температурата в помещението не трябва да е под 10 градуса. Поливайте оскъдно.
Място:
Размножаване: Пресадете хортензията през пролетта. В началото поливайте всеки ден.
Съвет на градинаря: Брашняната плесен (причинена от гъбички) се появява по долната част на листата. Има сив цвят. По листата се образуват кафяви петна. Цветовете се деформират впоследствие. За да се премахне този проблем, трябва да се подобри циркулацията на въздуха в помещението. Често стеблата на растението се подуват и се разцепват. Листата опадват. За да се отстрани този проблем, растението грижливо трябва да се почисти и измие, и да се пресади в нова почва. Причинителят е червей. При много високи нива на натрий и калций в почвата, листата пожълтяват. Цветът на хортензията зависи от нивото на киселинност на почвата. Когато нивото на Ph е ниско, цветовете са сини. В неутрална почва цетовете са розови.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Кала (Зантедехия)

Описание:
Това многогодишно растение е по – известно като кала.
Цветовете варират от розово, бледо кремаво, телесен цвят, пурпурно, жълто и оранжево.
Белите кали са много популярни заради тяхната изваяна елегантна форма.
Калата цъфти около 2 седмици.
Венчелистчетата са месести и лесно раними, затова трябва да се внимава, когато се цветята се транспортират или аранжират.
Това е старомодно, но много благодатно за отглеждане градинско цвете. Zantedeschia е кръстена на професор Zantedeschi, италиански физик и ботаник, а името аethiopica не е свързано директно с африканската държава. В стария свят с името Етиопия са се обозначавали южен Египет и Либия. Въпреки че калата на латински се нарича лилия, тя не е от този род. По – скоро се свързва с лилията като символ на чистота и изящество. Не случайно калата е много популярна като част от булченски букети.
Това е идеалното цвете за вази, издържа дълго време, натопено във вода.
Грижи: Растението обича богата, добре отцеждаща се почва.
Поливайте периодично и подхранвайте, докато цветовете прецъфтят.
При по – мек климат калата може да остане в градината и през зимата, но трябва да се покрие с тор и слама, за да не премръзне.
Място:
Размножаване: Бялата лилия много лесно се отглежда от семена или деление.
Семената се посяват пролетно време. Те се взимат от растението, чак когато вътрешността на цвета е станала жълта на цвят и е омекнала. Месото се отстраняват и се изваждат семената, след което се сушат. После се поставят в смесена почва и се покриват, но не плътно.Не трябва да се поставят на гъсто, защото се нуждаят от повече място за образуване на корените.
Размножава се и чрез резници, но само когато растението е в активна фаза. При отрязването използвайте остър нож или ножица. Поставете отрязъците на около 5 см.в големи сандъчета или саксии. Най – добре е да не засаждате растения с различен цвят на едно място, тъй като по принцип те цъфтят по различно време.
В градината се засаждат на място с частична сянка.Вирее и на сянка, примерно под дървета, но в този случай цъфтежът ще е ограничен.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Сингониум

Описание:
Сингониум е многогодишна лоза, първоначално дошла от Мексико и Панама. Когато са млади, листата за стреловидни или копиевидни. Достигат дължина до 30 см и дебелина една трета от дължината, със стебло достигащо до 60 см дължина. Възрастните листа са палмовидни. Растенията достигат до 4,5 метра дължина.
Грижи: Сингониума се нуждае от богата и добре поливана почва на места от шарена сянка до богата естествена светлина. В парниците се използва смес от 2 части торфен мъх, 2 части глинеста почва и 1 част пясък или перлит. Растеният се поливат обилно, след което се оставя почвата леко да изсъхне преди следващото поливане. В сандъчета растенията трябва да се торят всеки месец с балансиран тор. Ако се отглеждат в големи декоративни саксии, трябва да се поливат редовно. Понякога се налага да бъдат подпирани с колчета, за да растат добре. По време на зимните месеци водата трябва да е ограничена, но никога не бива растенията да бъдат оставяни да изсъхнат изцяло.
Място: Подходящи за отглеждане както в декоративни големи сакции, така и в сандъче. Когато се отглежда навън, растението цъфти през пролетта. Понякога цъфтят и в сандъче, но ако условията за отглеждане са добри.
Размножаване: Размножава се чрез резници.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Пеперомия



Описание:
Красотата на пеперомията идва от силните и ярки окраскив рисунака на листата му. Те са яйцевидни или сърцевидни. Съществуват както дебелолистни, така и меколистни видове. Дебелолистните са по-подходящи за жилища с централно отопление (парно), поради факта, че са не толкова чувствителни към сухия въздух. За разлика от тях меколистните са подходящи за отглеждане в парници.
Грижи: Поддържайте умерена влажност. През лятото торете на всеки 3 седмици. През зимата пеперомията губи част от листата си и през това време не бива да се тори. Когато отново започне да се разлиства има нужда от висока влажност на въздуха.
Място: В зависимост от вида се отглежда на светло до полусенчесто място без пряка слънчева светлина. Пъстролистните видове обичат повече светлина и топлина в сравнение със зелените. Пеперомията обича нормална температура през цялата година. През зимата температурата може да падне и малко под 18 *C.
Размножаване: Размножава се чрез връхни или листни резници през цялата година, но много малко от тях успяват да се вкоренят. Засаждайте в малки саксии, най-добре пролетно време. Почвата трябва да е рохкава хумусна със смески от пясък.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Асплениум

Описание:
Тази папрат е широка разпространена по цялата земя и наброява около 650 вида. За разлика от повечето папрати листата на тази са цели и образуват фуния. В природата расте като епифитно растение и достига огромни размери. В фунията му гнездят птици, откъдето иджа и едно от имената му "гнездова папрат".
За стайно отглеждане се използват най-вече тропическите видове. Най-популярни са :
A. viviparum Presl. - живораждащ, родина - о. Мадагаскар.
A. bulbiferum Forst. - луковичен, родина - Новая Зеландия, Австралия, Индия.
A. australasicum (J. Sm.) Hook. - южноазиатски, родина - Австралия, Полинезия. Епифитен.
A. nidus - гнездови, родина - Източна Африка и остров Мадагаскар до Малайския Архипелаг
Грижи: Поливане: Почвата трябва да бъде леко влажна по всяко време. За поливане използвайте само мегка вода. Препоръчително е дъждовна.
Въздушна влажност: Добре му се отразява опръскване на листата. За да се развива добре поставете на подложка с вода и дребни камъчета.
Пресаждане:Почвената смес за млади растения се състои от листовка, прегорял оборски тор, торф и пясък (2:2:1:1). Възрастни растения пресаждайте в смес от чимовка, листовка, прегорял оборски тор, торф и пясък в съотношение 2:3:3:1:1. Добавете към нея сфагнов мъх и дървени въглища. Необходим е добър дренаж от камъчета или дървени въглища на дъното на саксията.
Вредители: Щитоносни въшки.
Място: Достатъчно светло, защитено от пряки слънчеви лъчи место. Зимата им е нужна температура не по-ниска от 15°С.
Размножаване: Само чрез спори. Не се препоръчва са домашно размножаване.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Традесканция

Описание:
Три вида са особено разпространени: Albiflora, Rio-fuminensis и Blossfeldiana. Разликите между тях са предимно в оцветяването на цветчетата: от бяло, през синкаво и виолетово до тъмнозелено. Обикновено цветовете са няколко, около 3-4 см.широки, и обикновено съдържат съцветие клюмнали пъпки между дълги, подобни на острие, прицветници накрая. Те могат да пораснат от 20 до 90 см. и има дълги, подобни на острие листа. Цъфти от май до август.
Грижи: Поливайте и торете умерено, защото традесканцията е непретенциозна. Когато стъблата станат твърде дълги, могат по всяко време да се скъсат и да се използват като резници.
Предпочитат богата, почва във влажни гори, гъсталаци или градини.
Място: Обичат свелите и топлите пространства. растението обаче трябва да се пази от пряката слънчева светлина. Те са идеални висящи растения. През есента се свива, а през пролетта отново пониква. Ако е в съд, се покрива с борови клонки.
Размножаване: Может да го направите през цялата година с резници с дължина 10 см. Вкореняването може да стане във вода или в пръст.
Съвет на градинаря: Поставете традесканцията на светло, за да ви радва с наситена окраска и листата да растат нагъсто по стъбълцата. При преосветяване обаче трябва да внимавате, особено пазете растението от преките лъчи на обедното слънце през лятото.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Доматено дърво (Тамарило)

Тамарило принадлежи към семейство картофови ПРОИЗХОД: Родина на тамарилото е северната част на Южна Америка. Въпреки, че мястото му на произход, не е сигурно, дървото домат по принцип се смята, че родината му е в Андите в Перу и вероятно Чили, Еквадор и Боливия, където е широко отглеждано, както и в Аржентина, Бразилия и Колумбия. Тя се култивира и натурализира във Венецуела и в планините на Коста Рика, Гватемала, Ямайка, Пуерто Рико и Хаити. СЪСТАВ: Богато съдържание на витамин С, калций и фосфор.
Cyphomandra betacea или доматеното дърво много лесно да се засажда чрез резници и грижите му за него са идеални за начинаещите градинари.
То спада към семейството на картофите, израства като дърво и ражда червени плодове, наречени tamarillos. Подобно на повечето други Solanaceae, цялото растение е токсично, при подушването му от близо се усеща неприятен аромат, ако може така да се нарече (говоря за листната маса), но плодове са годни за консумация при идеална зрялост (когато са червени). Това дърво израства достатъчно голямо но крехко в голяма саксия и на открито също.
Спецификация - Tamarillo - Дърво домат
Синоними: Solanum betaceum - Cyphomandra crassicaulis
Произход:Централна Америка
Издръжливост: Zone USDA 9 - USDA зона 9 (минимални температури от -6.6 C)
Въздушната част умира към -2 ° C - предимно листата страдат не толкова от студ , колкото от попарване, зимата да се прибират рано всички млади растения.
Обича богата почва , добре дренирана
Височина: 4 метра , но ако се подрязва и оформя изглежда прекрасно и на 2 м smile
Размножаване: Чрез семена и резници, почти на 100% прихващаемост. Едно уточнение да вкарам тук :В Бразилия, семената първо се измиват, подсушават се на сянка, а след се полагат във фризер за 24 часа, за да се ускори поникването. След това те се засаждат в кутии с богата почва и почти 100% ще покълнат в периода 4-6 дни.
Изложение: Обожава Слънчевата светлина
Размножаване: пролетта или лятото се режат млади клонки поставят се в почва загърлят се и се покриват с найлонов плик (само ако е рано на пролет)
Корените се появяват след 8 седмици .
Кълняемост: 1-2 седмици
Дървото обикновено започва да плододава при година и половина до 2-годишна възраст и продължава да бъде активно още 5 - 6 години. Ако се подхранва и грижи адекватно, то може да плододава в продължение на 11 до 12 години. В Бразилия, от всяко дърво се очаква да се получат (20-30 килограма) на плодове годишно. В България положението е на половина 10 кг.
Засаждане инструкции: семената се сеят в саксии, в лека почва. периодично овлажнявана. Поникват при постоянна температура от 20-25 °С. Готовия разсад,може лесно да се транспортира в отделни саксии.
Грижи:
* слънчево или светло място и през лятото и през зимата
* използвайте специална тор или тор за домати
* можете да режете клонките му както ви харесва за да го оформите дръвчето, но е задължително да се прорежда.
* Обикновено се напада от белокрилка най често това става през зимата, когато го приберем на топло - защо не съм вещ по темата не знам , но трябва да се внимава започнат ли да се къдрят листата да се пръска навреме защото са доста капризни и страдат сериозно от тази напаст.
Това дърво се отличава с изключително бърз растеж - над метър на година то буквално расте пред очите ни. Всякакви опити да привикне на нашите климатични особености са били неуспешни поне от мен. Подходящо е за зимни градини. Лично при мен роди на втората си годинка. Вдървесяването на стъблото му започва още на първата му година . При януарските жеги го извадих навън и съответно по закона на Мърфи го забравих когато застудя съответно листата му се попариха и окапаха , не мина и седмица когато буквално полудя на мястото на окапалите листа започна да пуска нови както и доста разклонения. 

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Фитония

Описание:
Фитонията се разпознава лесно. Листата и са обикновено с бели, розови или червени жилки.

Много хора си купуват саксийка с това ниско растящо пълзящо растение, само за да добавят поредното украшение към колекцията си, но за съжаление само след няколко седмици растението умира.

Видовете с големи листа се отглеждат много трудно в домашни условия. Те изискват постоянна температура и обилна влага около листата. Видовете с малки листа не са толкова претенциозни. Трябва единствено да се пазят от пряка слънчева светлина. През зимата периодично листата трябва да се пръскат.
Грижи: F. verschaeffeltii F. verschaeffeltii

Температура: Средна температура, минимум 15 градуса през зимата.
Светлина: Изберете място с частична сянка. Да се избягва слънчевата светлина.
Вода: От пролетта до есента се полива обилно и рядко през зимата. Използвайте чешмяна вода.
Влажност на въздуха: Въздухът трябва да е влажен.Обградете саксията с влажен мъх и пръскайте листата често.
Пресаждане: Пресаждайте всяка година през пролетта.
Място: Идеалното място за Fittonia verschaffeltii е на западен прозорец. Ако времето е много горещо, трябва поливайте 3 пъти на седмица. Когато забележите, че листата почват да клюмват, веднага полейте.
Размножаване: Размножаване: Пълзящите стебла пускат корени в самата саксия. Отрежете ги и ги засадете в друг контейнер. Разделяйте растението през пролетта. Размножавайте пролетно време.
Съвет на градинаря: Внезапна смърт през зимата: Причината е ниската температура или прекалената влажност на почвата. Изсъхнали листа: Въздухът е прекалено сух или в помещението влиза твърде много светлина. Рехаво растение:Това състояние е нормално за фитонията като пълзящо растение. Можете да подкастрите стеблата през пролетта. Пожълтяване, изсъхнали листа: Причината е преполиване.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Китайска роза (Хибискус)

Описание:
Хибискусът е чудесен пример за стайно растение, идеално за слънчевия перваз.

Неговите големи, подобни на хартия цветове, по принцип траят само ден – два, но с повече старание могат да цъфтят от пролет до есен.

Храстът на хибискуса може да живее повече от 20 години.

По желание може да бъде поддържан с размерите на нормално стайно цвете.
Ако искате да запази храстовидната си форма, подрязвайте стеблата в края на зимата.

Хибискусът има редица разновидности, които цъфтят в бяло, жълто, оранжево, розово или червено.
Грижи: През зимата средната температура трябва да е минимум 13 градуса.
Светлината трябва да е възможно най – много, като се избягва пряката слънчева светлина.
Почвата трябва да е влажна през цялото време. През зимата поливането може да се намали.
Често пръскайте листата.
Пресаждането се извършва ранна пролет, всяка година.
Място: Хибискусът придава прекрасна атмосфера и на градината. Особено силен е ефектът в периода на обилния цъфтеж – през лятото.

Задължително вкарайте саксията вкъщи, преди да е паднала първата слана.
Размножаване: Размножаването се извършва в края на пролетта, чрез резници.
Съвет на градинаря: Окапването на пъпките се дължи най – вероятно на сухата почва или рязката промяна в температура. Ако листата започнат да се накъдрят – въздухът вероятно е прекалено сух. Ето защо листата трябва редовно да се пръскат през пролетта и лятото. Окапващите листа са знак за прекалено сухата почва. Възможно е също така през мястото на растението да минава течение или пък да сте го преполяли. Евентуални вредители са листни въшки и акари.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Калатея


Описание:
Калатеите се отглеждат заради нашарените им листа, но има и изключения. Calathea crocata има почти едноцветни листа и най-често се отглежда заради ярките си оранжеви цветове.
По – известни видове са C. picturata, C. rebrina, C.Maui Queen. Не всички калатеи имат обли листа, някои са остри като копие.
Грижи: Температура: Средно топло, внезапни застудявания могат да увредят деликатните растения. Поддържайте минимална температура през зимата – 10 градуса за марантата, и 15 градуса за калатеята.
Вода: Поддържайте почвата влажна през цялото време, ограничете поливането през зимата. Използвайте мека чешмяна вода.
Влажност на въздуха: Пръскайте листата редовно. Оградете саксията с влажен торф.
Пресаждане: Пресаждайте през пролетта всеки две години.
Място: Частична сянка, на много силна светлина цветовете на растенията избледняват. Не излагайте на пряка слънчева светлина. През зимата дръжте цветята на осветено, но не много слънчево място.
Размножаване: Разделете растенията, когато ги присаждате. Покрийте саксията с новото растение с наелон и поддържайте достатъчно топлина, докато се захване.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Драцена

Описание:
Нарича се още драконово дърво. Изключително издръжливо растение. Стволът му моце да достигне до 2-3 метра. Листата му имат кант в различни цветове: зелено, жълто, бяло и червено. Различните му сортове имат различни по форма и украска листа - тесни, на ивици, пъстри. Негови култивации са: Dracaena deremensis, Dracaena marginata, Knerkii, Massangeana, Rothiana, Victoria.
Грижи: През топлите сезони се нуждае от средно количество вода, а зимата следва да се полива изключително рядко. От март до септември се тори непрекъснато.
D.fragrans изисква най-малко грижи.
Място: Обича светли или полусенчести помещения. Не обича силното слънце и теченията. D.marginata може да вирее и в тъмни места, докато D. deremensis обича светлината.
Размножаване: Използват се стъблени резници.
Съвет на градинаря: Ако растението е станало твърде голямо, лесно може да бъде подрязано. Ако листата му са потъмнели покрая, можете да ги поорежите като съблюдавате първоначалната им форма.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Декоративно кафе

Описание:
Семейство Coffea. Кафето произлиза от Африка и Азия. Цъфти през август-септември. Растението има големи, тъмнозелени, блестящи листа. През лятото разцъфват бели, звездовидни цветчета, които ухаят подобно на жасмина. От тях се образуват зелени плодчета, подобни на черешки, които се обират, щом станат блестящочервени. Всяко плодче съдържа две зърна кафе. Те трябва да бъдат засадени скоро, защото възможността им за покълване е ограничена.

Грижи: Топлолюбиво растение - изисква минимум 8 С през зимата. Растението изисква ярка светлина. Трябва да се избягвa директно слънце.
Поливайте обилно през лятото с мека, хладка вода, но избягвайте натрупването на влага. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. А по време на растежа поливайте веднъж седмично с разредена, бедна на варовик течна тор.
Пресадете го през ранна пролет на всеки две – три години.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Трънен венец, Исусов венец


Описание:
Исусовият венец e сукулентно растение от семейство Euphorbia. (Съществуват над 1600 вида от това огромно семейство, някои от които са добре известни по цял свят – Коледната звезда например.)

Той е вечнозелен храст, достигащ на височина до 120 см., има големи твърди бодли и цъфти с червени цветчета.
Грижи: Полива се умерено през пролетта и есента, малко повече и по-обилно през лятото и почти никак през зимата (ако растението е навън и е изложено на ниски температури не се полива изобщо).
Повърхността на почвата трябва да е суха между две поливания.
При преполиване листата и стъблото може да се покрият с плесен.
Място: Обича светлите места. На сянка цъфти много малко или никак.
Размножаване: Размножава се чрез резници, които се подсушават добре и се оставят няколко дни на проветриво място да позасъхнат. Садят се в почва примесена с малко пясък – за по-добър дренаж.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Нерине

Описание:
Многогодишно растение с тъмнозелени листа във формата на весла. Цъфти от юли до септемсври. Броя съцветия на стъбло достига до 12. Цветовете са обрагрени в оранжево червената гама.
Грижи: Поливайте редовно и обилно, като по време на растежа напръсквайте листата с вода, за да увеличите влажността на въздуха. От пролетта до отваряне на цвета (юли-юни) торете растението веднъж седмично с течен хранителен разтвор.
Място: Нуждае се от светло и прохладно място. През зимата е полезно допълнително осветление, а температурата не трябва да пада под 8*С. Растението вирее добре на стайна температура, но през лятото задължително го изнасяйте навън, като за предпочотане е тераса с южно изложение - растението цъфти по пищно на слънчевата светлина и топлина.
Размножаване: Размножава се с луковици. Пресаждането става на няколко години.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Азалия (Рододендрон)

Описание:
Това е удивително по декоративност и продължителност на цъфтене храстовидно растение. Цъфти и зиме и лете.
В продължение на няколко столетия са правени опити да бъде пренесена от родината й – остров Ява, но не е можела да издържи новите условия на живот в Европа. Едва през 1808 г. капитан Уелбанк донася богато цъфтящия храст от Индия и го предава в ботаническа градина недалече от Лондон. От него, чрез селекция и хибридизация с различни видове рододендрони в различни страни, са произлезли безбройното множество азалии.
Отглеждат се хибридните сортове заради красивите им цветове, които имат форма на звънче и са разположени по върха на клончетата. Те могат да бъдат прости или кичести и са обагрени в различни нежни тонове. По-разпространени са сортовете:
Pax - рано цъфтяща с бели цветове
Niobe - късно цъфтяща с бели цветове
Madame Mestagh - рано цъфтяща с розови цветове
Hollandia - средно рано цъфтяща с едри розови цветове
Vervaeneana rubra - средно рано цъфтяща с едри червени цветове
Има и с тъмно лилави и пъстри цветове.
Грижи: Азалията изисква хладно (16-17°), но светло място, запазено от преките слънчеви лъчи, редовно оросяване и подхранване. Почвата трябва да бъде с кисела реакция – рН 4 - 4,5, предпочита иглолистна или торф. Младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите – на 2 – 3 години, в ниски и широки съдове.

Място: В диво състояние – на остров Ява и в Индия.

Размножаване: Размножава се предимно с резници, чието вкореняване и отглеждане 2-3 години до цъфтежа е трудно при домашни условия. Затова се препоръчва да се набавят растения с гъста, правилна коронка, свежи листа и добре оформени цветни пъпки.
При добро отглеждане, азалията може да ви радва с цветовете си дълги години.
Съвет на градинаря: Не я преполивайте и не я оставяйте да се засушава! За увеличаване на цъфтежа, в периода от февруари до юли-август на три пъти се подрязват връхните пъпки на клонките. Веднага след като спре да цъфти, се оформя коронката, като се режат пречупените, изсъхналите, или растящите навътре и накриво клонки.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Бръшлян

Описание:
Има различни видове бръшлян – немски, шведски и др. “Истинският бръшлян” всъщност са всички разновидности на хедерата. Всички те действително заслужават славата си на идеални декоративни растения, които биха могли да “поукрасят” всяка сграда или по –оскъдна градина.

Основният вид бръшлян не се нуждае от специално описание, защото е широко разпространен в цяла Европа и Америка. Това, което е по – непопулярно, е голямото разнообразие на основните видове.

Най - популярен е английският бръшлян (Hedera helix), който има характерни листа с няколко дяла. В повечето лсучаи листата на основните видове имат пет дяла, целите са зелени и твърди.

Има и други водове, които се различават по форма на листата - от обикновено листо във формата на щит, до такива във формата на заострена звезда. Краищата са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто.
Видът с най - големи листа е Hedera canariensis.
Грижи: Много популярни и полезни, не е правилно да се смята, че са лесни за отглеждане.
Разбира се, те биха могли да процъфтят в едно неотоплено от дни помещения, но ще страдат във всеки дом с горещ и сух въздух. Затова е необходимо редовното пръскане на листата, особено когато радиаторите работят непрекъснато през зимата. В противен случай листата на бръшляна скоро ще покафенеят.

Температура: Хладно, но не студено помещение.Идеалната стая не трябва да се отоплява през зимата.Температура през нощта над 15 градуса може да създаде проблеми за растението.


Светлина: През зимата има нужда от повече светлина. Избягвайте директната слънчева светлина през лятото.

Вода: Лятото се полива често, за да се поддържа пощата влажна. През зимата ограничете поливането.

Влажност на въздуха: През лятото пръскайте листата често, особено ако въздухът в стаята е топъл и сух. Правете същото и през зимата, особено ако ползвате парно отопление. Избърсвайте често от праха.

Пресаждане: На всеки две години, през пролетта, бръшлянът се присажда в по – голяма саксия.
Място: Бръшляните не са само пълзящи растения. Идеални са също за висящи кошници, или пък за естествено килимче между други растения в градината.
Размножаване: Периодично е необходимо да се отстраняват връхчетата на растението, за да избуява по – бързо. Тези клончета можете да ползвате като резници.
Съвет на градинаря: Ако листата са изсъхнали и кафяви: Причината е прекалено високата температура в помещението. Проверете и за акари. Отрежете голите стебла и ги поставете на по -хладно място. Ако листата са изцяло зелени: Светлината не е достатъчна. Друга причина може да е нуждата от пресаждане. Листата са малки, бавно се развиват: Причина е липсата на достатъчно светлина. Отрежете голите стебла. Листата са сухи, потъмнели и със забавен растеж: Въздухът в помещението е прекалено сух. Проверете за акари. Пръскайте листата редовно

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Банан

Описание:
Банановите растения стават все по – популярни. Тяхното отглеждане е истинско удоволствие и лесен начин да се създаде тропическа атмосфера у дома и в градината.
Те растат бързо, а повечето от тях раждат плодове на втората си година. В повечето случаи плодовете са по – вкусни от тези, които се продават в магазините или на пазара.
Грижи: Повечето бананови растения обичат частична сянка, голямо количество вода и богата тор. Необходимо е наторяването да става по точна схема, за да се образуват здрави и големи плодове.
Ако отглеждате банана в саксия или сандък, оставете поне 8 – 10 см.разстояние между грудките. Можете да го засадите и в градината, но температурата на въздуха трябва да е поне 10 градуса.
Място:
Размножаване: Засейте семената на дълбочина 2.5 см., в поднос или саксия с влажна, наторена почва. Поставете контейнера на топло място и поддържайте постоянна температура 20-25 градуса по целзий. Помнете, че растението се нуждае от светлина.
Поникването може да отнеме от 1 до 6 месеца.

Когато порастнат достатъчно,за да се обработват, засадете растенията в саксия или сандък, на дълбочина 7.5 см., като внимамавате да не увредите корените. За бързия им растеж е необходима много светлина. През лятото могат да се изнесат на двора и да се приберат вкъщи преди първите студове. През зимата ограничете до минимум поливането. някои листа могат ад покафенеят, което е нормална реакция за сезона.

Ако решите да захванете банан от грудка, най – важното е да осигурите добро отцеждане на почвата. Тя трябва да е леко влажна, но не и подгизнала, за да се избегне загниване.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Аспарагус




Описание:
Многогодишно висящо растение. Стъблото е изправено, високо до 150 см. Листата са видоизменени клонки (филокладии), които са дълги до 3 см и са събрани в снопче от 3 до 6 броя. Филокладиите заместват листата и чрез тях се осъществява фотосинтезата. Култивираните растения са ядливи, диворастящото растение са горчиви и не се употребяват за ядене.
Грижи: Трябва да се поддържа умерена почвена влажност. Поливайте винаги с вода със стайна температура. Не издържа на засушаване. От май до септември се тори всяка седмица. Растенията, внесени на топло през зимата, трябва да се торят и поливат на всеки две седмици
Място: Вирее на полусянка с много свеж въздух. През периода на растежа се поддържа температура 20* C, а през зимните месеци - 12* C.
Размножаване: Растенията се засаждат чрез разделяне на корена или чрез семена. Почвата около корените трябва да е добре примесена с течен тор и да е рохкава. Засадените семена се покриват с 4 - 6 см пръст. Пресажда се на всеки 4 години.
Съвет на градинаря: Подрязването е пагубно за аспарагуса.

                 Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Гастерия

Описание:
Гастерията е многогодишен сукулент с родина Южна Африка. Родът наброява около 80 вида. В родината си расте под дървета и храсти.

Растенията са ниски, без стебла, листата са месести, с формата на език и са групирани по 6 броя в розетка. Те са вдлъбнати от вътрешната страна и са целите на точки.

Цветовете на растението са розови или червени, тръбообразни, с набъбнал център. Растението цъфти март и април.

По-известни видове са Гастерия верукоза (Gasteria verrucosa) и Гастерия макулата (Gasteria maculata).
Грижи: Полива се умерено, едва след като почвата е изсъхнала. Растението няма проблеми със сухия въздух у дома. Минималната температура за растението е 10 градуса.

През зимата поливането се ограничава, както и в периода края на юни - началото на август, когато растението е в покой.
Място: Гастерията обича светлината, но от силното слънце през лятото може да получи неприятни изгаряния. Расте най-добре на южен прозорец.

Навън растението ще понесе по-леки застудявания.

Има нужда от рохкава, богата почва, в която има листовка и пясък, за дренаж.
Размножаване: Размножава се от издънки, които се появяват встрани от растението майка.
                 Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Сансевиера

Описание:
Това стайно растение е вечнозелено, многогодишно.
Достига височина 60 см. Цъфти през юли. Цветовете са двуполови.
Родината му е Южна Африка.
От листата се извличат ценни фибри. От тях се правят корабни платна и хартия.
Грижи: Не се влияе от течения. Не изисква много вода.
По принцип може да се гледа и навън. След като прецъфти, може и да не се полива често.
Място: Растението предпочита много светли, слънчеви места, песъкливи и глинести почви, които трябва добре да се отцеждат. Няма предпочитания към киселинността на почвата. Не може да вирее на сянка. Не се влияе от течения.
Размножаване: Може да се пробва размножаване със семена, посяти в топло помещение или оранжерия, през април. Разсадът се набожда в самостоятелни саксийки, когато младите растения са достатъчно укрепнали, за да бъдат премествани.
За да ги изкарате навън е необходимо да минат поне няколко години.

Можете да размножите и от листа, дълги около 7 см., поставени в пясък. Листата се нарязват на 2 -3 места. Така част от влагата излиза през отрязания край. Именно той се поставя в почвата, а самата саксия трябва да е предпазен от пряка слънчева светлина. Образуването на корени и формирането на нови листа отнема поне месец.
                  Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Утайка от кафе


Утайката от кафе може да бъде използвана в градината по следния начин:
Поръсва се около основата на растението, предварително разтворена с малко вода за получаване на бързодействащ течен тор, преди поливане или дъжд за забавено освобождаване на азота.
Идеално могат да се разграждат филтрите от кафе и торбички чай.

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Алое


Описание:
Алоето е многогодишно растение разпространено предимно в Южна Африка. Представлява широк клас ниски храстовидни дръвчета. Листата им са назъбени или покрити с малки шипчета, сочни, със сивкаво метален оттенък. От основата на листата излизат малки стъбълца, покрити с цилиндрични, силно оцветени цветчета. Отделните цветове представляват тръбички, увиснали надолу. Старите екземпляри цъфтят напролет, като цветовете варират от тъмно червено през оранжево и розово до светло жълто.
Грижи: Поради това, че алоето съдържа 95% вода, то е изключително топлолюбиво и неустойчиво на студ. Алоето е силно светлолюбиво растение. Почвата трябва да бъде умерено наторена и силно дренирана. През лятото трябва да се полива умерено. От пролетта до късна есен може да се държи навън - в градината или на балкона. През зимата се съхранява на светло и прохладно място и се полива крайно умерено колкото да не засъхнат корените му. По време на интензивния растеж може да се тори със слаб разтвор на минерални торове, но не по-често от 1 път на 10 дни.
Място: Алоето е градинско цвете, но някои екземпляри са саксиини и подходящи за стайно отглеждане. Ако алоето е на открито, то трябва да бъде посадено на слънчево място или на прошарена сянка. В стайна обстановка трябва да се държи в близост до източник на топлина и близо до прозорец, за да се набави нужното количество слънчева светлина.
Размножаване: Размножава се чрез семена и чрез връхни резници. Алоето се размножава от страничните и горни филизи, които, след като се отрежат се оставят да засъхне на открито 2-3 седмици. Резницата се засажда в глинена почва, смесена с едрозърнест пясък и се оставят на светлина в топло помещение. Първите две седмици не се поливат. След появата на корени се поливат внимателно. Като мине известно време и растението придобие здрав вид се пресажда в невисока саксия с пръст и пясък. За да не загният корените му, е необходим хубав дренаж.
                  Източник:  За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Африканска теменужка (Сенполия) **

Описание:
Сенполия, още известна като африканска теменужка е едно от най-разпространените цветя за дома днес. Тя е много популярна, защото е малка, красива и цъфти целогодишно.
Цветовете са деликатни и във всевъзможни форми и цветове. Варират от бяло, розово, пурпурно до синьо и виолетово. Напоследък има цъфящи с два цвята и такива с различни цветове на едно растение.
Листата са мъхести и нежни, като могат да бъдат опръскани с бели петънца по края, кичести или прости.
Грижи: Температура около 20 градуса.
Да се полива с мека вода, според сезона, като се поддържа умерена влага.
Тори се всяка седмица, през зимата на 3-4 седмици.
Противопоказно е да се пръска с вода, защото по листата се образуват кафяви петна.
Място: Полусенчесто място без пряко слънце.
Близо до прозорец през зимата, при температура около 20 градуса.
Размножаване: Разможаването става лесно чрез резници от листа. Потапят се в чаша, като е добре дръжките на листата да не се допират помежду си. Подходяща температура е над 20 градуса. Коренчета се появяват след 3-5 седмици.
След това е добре резниците да се засадят в лека торфена почва. Глинести тежки почви не са подходящи, защото коренчетата загниват.
Съвет на градинаря: За да цъфти, премахвайте прецъфтелите цветове и подхранвайте редовно. Пресаждайте в рохка хумусна пръст всяка година.
                   Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Бегония Тамая

Описание:
Родината на това растение е Южна Америка. Има кораловочервени цветове и продълговати, изпъстрени с бели точки листа. На височина достига до 1м. След като израстне стъблото, то вече не се променя. Развива се само короната на растението. Цъфти през цялата година.
Грижи: Полива се умерено. През зимата достатъчнос амо веднъж в седмицата . Винаги преди да полеете, проверете дали повърхността на почвата е суха.
Място: Като всеки друг вид бегония, обича много светлината, но температурата трябва да е максимум 20 градуса. Добре е да стои на едно и също място, защото ако се премести, е възможно да изпадат цветовете му.
Размножаване: Можете да отрежете връхни резници, до 5 см. дълги и да ги засадите направо в почва или пък да ги поставите във вода.
                    Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Великденче (Коледниче)

Описание:
Името на растението идва от времето, когато то цъфти обичайно - април - май, когато се празнува и Великден. Листата му са плоски и къси, с неправилна форма. Обича топлия и влажен климат. Цъфти в ярко червено до виолетово.
Грижи: Трябва редовно да се полива с дъждовна или филтрирана вода, но не бива да се задържа влага в саксията. Тори се със специална тор за кактуси от март до юни. През май следва да се постави на полусенчесто място, а от август има нужда от по-топло място и повече вода. През зимата следва да се полива рядко и да стои на хладно. В началото на пролетта се внася отново в топла стая.
Място: Идеално място за него би бил прозореца, но не бива да се излага на пряка слънчева светлина. На помещението трябва да се осигури добра въздушна вентилация. Температурата през топлите сезони не трябва да е повече от 20 градуса, а зимата - минимум 10, иначе растежът спира.
Размножаване: Става чрез крайник, по който са избили коренчета и се засажда в подходяща кактусова пръст.
                    Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Върбинка




Описание:
Върбинката е едно от тези градински цветя, които без много грижи цъфтят от пролет до есен.
По принцип е едногодишно растение.
Расте на туфи, и стига височина 15 -25 см.
Цъфти в пурпурно, бяло, розово, прасковено или червено.
Много популярно е за отглеждане във висящи саксии, в алпинеуми или в сандъчета на перваза на прозореца.
Грижи: Това очарователно миниатюрно цвете изисква относително малко грижи. Всъщност основният проблем при отглеждането му е престараването с грижите, особено преполиването и преторяването му.
Ако не почиствате растението от прецъфтелите цветове, то ще престане да цъфти. Необходимо е да окастрите горната част от стеблото (около 1/4от цялото стебло), което държи прецъфтелия цвят.
Подхранването става лесно. Върбинката се тори само веднъж, през пролетта, когато растението стигне височина 10 см.
При засаждането е добре да поливате обилно, докато растението се закрепи. После поливайте, чак когато почвата изсъхне.
Място: Растението има нужда от 8-10 часа директна слънчева светлина всеки ден, както и добре отцеждаща се почва. В противен случай то може да плесеняса.
За целта, засадете върбинката на най – слънчевото място в градината ви на разстояние поне 25 см.едно от друго.
Можете да запазите любимите си върбинки за другата година, като ги изкопаете от градината и ги преместите в сандъче или висяща кошница. Напролет, ползвайте резници и върнете растението в градината.
Размножаване: Ако решите да захванете върбинката от семена, вместо от резници, трябва да имате предвид, че ще отнеме доста време, докато семената покълнат, така че не се отказвайте предварително. Засадете семената късно през зимата или в началото на пролетта. Използвайте саксийки с торф, а отгоре ги покрийте с малко почва.Чак когато се образуват 3-4 листа, накълцайте най – здравото растение и го разсадете в други саксийки.
Преди да изнесете растенията навън, добре е, за да се климатизират, да ги изнасяте първоначално по няколко часа.Когато се закрепят, пристегнете средното стебло на всяко растение, за да започне да расте като храст.

                    Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Циклама




Описание:
Цикламата е известна със своята красота. Съществуват близо 15 разновидности. В родината си - Мала Азия, цикламата може да бъде открита в хладни, сенчести местности.
Грижи: Полива се внимателно, и само в подложката на саксията. Aко се полива директно, в месестите дръжки се задържа вода и растението загнива.

Самата саксия се запълва до половината с дребни камъчета, за да се образува дренажен слой.

Тори се с тор, съдържащ фосфор, от октомври до април, когато е активният период на растението. В останалото време само се полива, но умерено.

Добре е да се отстраняват изсъхналите цветове и пожълтелите листа, като внимателно се издърпват.
Място: В домашни условия цикламата обича умерените температури - между 12 и 15 градуса. Температурата е от решаващо значение за съдбата на растението.

Относителната влажност на въздуха в помещението трябва да е над 50 %.
Размножаване: Това не е лека задача, и като цяло се прави трудно.

Когато растението спре да цъфти и листата започнат да пожълтяват, спрете да поливате и дръжте цикламата на хладно, далече от пряка слънчева светлина. Когато листата лесно започнат да се откъсват от грудката, можете да я пресадите в равни части перлит и обеззаразена пръст за стайни растения, така че близо 1/3 от нея да остане на повърхността.

Има възможност, цикламата да се захване от семена, които са подложени на луминисцентно осветление минимум 15 - 16 часа на ден. Посяти през зимата, семената дават цвят след около година.
Съвет на градинаря: Когато купувате циклама, гледайте тя да има повече пъпки, отколкото цъфнали цветове.

                    Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Гузмания (Гуцмания)

Описание:
Родът включва около 160 вида.
Достига до 45 – 50 см. височина. Листата и са твърди, жилави, във формата на меч и растат близо до земята. Прицветниците са в жълто, зелено, пурпурно. Цветовете са бели или жълти.
За разлика от другите бромелиеви (ананасови), гуцманията няма бодли, което я прави желано стайно растение. Подходяща е и за градината.Тя е много атрактивна, тъй като цъфти дълго време – близо половин година.
Грижи: Поставете растението далече от директна слънчева светлина. Най- доброто място в градината е влажно и полусенчесто. Ако решите да я гледате вкъщи, тя се нуждае от 12 до 18 часа светлина на ден.
Място: Родината и е от Централна Америка до Еквадор и Боливия. Гуцманията най – добре вирее в субтропическите и тропическите райони. Растенията имат нужда от висока температура и сравнително висока влажност на въздуха.
Размножаване: За да размножите гуцманията, изчакайте докато мине цъфтежа, отстранете малките издънки и ги засадете. Ако контейнерът е по – малък, това ще стимулира цъфтежа.
Съвет на градинаря: Пазете гуцманията от листни въшки, бели мушички, акари. Потенциални проблеми са гниенето на короната и гъбичките, поради което трябва да се внимава, да не се преполива.
                   Източник:  За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Дизиготека **

Описание:
Вечнозелен храст или малко дръвче, което се отглежда като стайно растение. Родината на растението е Австралия. Придава на помещението тропически вид.

Има тесни перести листа, наподобяващи човешки пръсти.
Цъфти в бяло през лятото.

Грижи: Оптималната температура за отглеждане е 20 - 25 градуса.
Изисква по - висока влажност на въздуха в помещението, затова трябва често да се опръсква.
Трябва да се полива редовно, като повърхностният слой трябва да изсъхва между отделните поливания.
Почвата трябва да е добре отцеждаща се.

Пресажда се през две години.
Място: Най - добре на полу - сянка или полу - слънце.
Размножаване: Чрез стъблени резници или семена.
Съвет на градинаря: За да се развие като малко дръвче, растението се окастря редовно.
                    Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Здравец

Описание:
Здравецът принадлежи към семейство Geraniaceae/Здравецови. Родина му е Южна Африка.
Листата са разделени на три, дълбоко нарязани, а цъфти в бели, розови, сини, бледоморави, и червени багри, венчелистчетата са с ярко изразени жилки.
Грижи: Вирее на слънце или сянка в зависимост от сорта. До май месец може да го отглеждате на закрито, но лятото задължително го изнесете навън. Зимува при температура от около 8 С.

Лятно време поливайте обилно и торете всяка седмица. Най-подходящо време за присаждане е март. Необходима е почва с добри дренажни свойства.
Място: То е издръжливо многогодишно растение, което се отглежда като почвопокривно в бордюри, селски градини с дървета и алпинеуми, пред и задблокови пространства, а също така и в сандъчета на терасите. Някои сортове образуват туфи, които “задушават” плевелите, а цветовете и листата на други са пъстри и особено ефектни на слънце.

Макар и в голямо разнообразие от видове и сортове, малко са растенията, които да са толкова леснорастящи и издръжливи на сушата. Много видове губят листата си през зимата, но има и видове, които целогодишно покриват почвата.
Размножаване: Размножаването става август – чрез резници. Важно е мястото на разреза да е добре изсъхнало преди да се засади. Възможно е засаждане през януари чрез семена, както и чрез разделяне на туфи есенно или пролетно време.
                    Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Зюмбюл

Описание:
Hyacinthus amethystinus - обикновен зюмбюл, сем. Liliaceae
Наречен е на името на прекрасния юноша Хиацинт от гръцката митология.
Цветовете - от 4 до 12 са събрани в рехаво гроздовидно съцветие с характерна ясно синя багра и специфичен, силен аромат. Цъфти през април.
Hyacinthus orientalis - холандски зюмбюл, сем. Liliaceae
С това име се обединяват голям брой вариетети, с различни по устройство и окраска цветове, произлезли от стария вид в Холандия. Всички те имат топчеста луковица, от която излиза цветоносно стъбло, високо 20 - 30 см, завършващо със съцветие от 5 до 35 цветчета, различно обагрени.
Сред най-атрактивните видове са:
“Anna Marie” - нежно розов, “Blue Jacket” - наситено син или пурпурен, “Karnegie” - снежнобял, “City of Harlem” - бледожълт, “Jan Bos” - червен с бял център, “Lady Darby” - розов, “Lord Balfour” - виолетов, “Maria Christina” - прасковен.

Грижи: Растенията виреят добре на лека, песъчлива почва, торена с угнил животински тор и на слънчево и проветриво място. В тежките и влажни почви луковицата загнива. У нас се отглежда предимно в саксии. Цветето изисква слънчево място, обикновено до прозореца. Необходима му е добра влажност на въздуха, температура до 15 градуса.
Място: Родината му е Източното Средиземноморие и Средна Азия.
У нас се отглежда в дворовете и някои подобрени сортове достигат 30 см височина.
Размножаване: Ако го засаждате сами, се подлага на форсиране, като първите два месеца го държите на тъмно и по-хладно - около 6 - 8 градуса, докато покара стъбло 5 - 6 см, после - за около 10 дни пак на тъмно, но при 20 - 25 градуса, докато стане 7 - 8 см и се покаже съцветието. След това се поставя до прозореца, полива се редовно с вода, престояла поне 24 часа и се оросява внимателно, като се следи да не остава вода по съцветието. За много кратко време ще ви зарадва със своите нежни и ароматни цветове, които издържат до 3 - 4 седмици. Хубаво е всяка година да засаждате нова луковичка за форсирано отглеждане.
Зюмбюл може да се форсира и в съд с вода, например в стъклена ваза. Необходимо е да се подменя водата на всеки 15 - 20 дни, а за да не загният корените, се слагат късчета дървени въглища. До образуване на корените, луковицата се държи на тъмно, след това - на прозореца.
След като прецъфти, поливането силно се намалява и листата като пожълтеят и засъхнат се отрязват, а луковицата се изважда от саксията, просушава се на слънце за 1-2 часа, почиства се от коренчетата и земята и се съхранява на сухо и проветриво място 1-2 месеца при около 25 градуса, а после – при около 15-17 градуса. Ако го отглеждате в градината, луковиците се изваждат през юни-юли.
Съвет на градинаря: Пазете зюмбюла от силните обедни лъчи! Като се образуват дъщерни луковици (детки), те се отчупват внимателно и се съхраняват отделно. Детките цъфтят обикновено на втората-третата година, когато се садят в лехи.
                    Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Каланхое


Описание:
Kalanchoe blossfeldiana, родом от Мадагаскар, е широко култивиран заради дългия си и обилен цъфтеж. По изкуствен начин са получени растения цъфтящи с цветовете на дъгата : бял, жълт, червен, розов, оранжев, дори и друцветни видове.
Расте като малък храст висок около 30 см. с ярко зелени листа.
Грижи: Оптималната температура е 15 градуса. Като всяко растение има нужда от светлина, но расте добре и на изкуствена такава. Полива се умерено, особено при по - ниски температури. При преполиване листата окапват. Не е необходимо да се опръсква.
Когато растението прецъфти, цветовете трябва да се орежат, а саксията да се постави на хладно и полутъмно място, без да се полива. След около 20 - 30 дена отново се мести на светло и се полива както преди.
Място: Каланхоето е дребно сукулентно растение, което достига височина 30 - 40 см. Листата и стеблото му са месести. Цъфти през зимата и рано на пролет, в червено, розово и жълто. Два са най-разпространените видове – Kalanchoe manginii и Kalanchoe blossfeldiana, но вторият подвид е по-популярен, тъй като цъфти през цялата година, ако са спазени всички правила за отглеждането му.
Подходящо място, на което да поставите саксията с каланхоето е южен или западен прозорец.
Размножаване: Размножава се чрез семена и резници. Семената се засяват през февруари или март. Необходимо е температурите да се качат до двайсетина градуса, за да поникнат.
Ако използвате резници, те трябва да са идеално сухи, преди да се набучат в почвата. Поливат се умерено, без да се покриват със стъкло или найлон. Пресаждането се извършва през пролетта.
                    Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Калдъръмче

Описание:
Калдаръмчето (тученица) е едногодишно растение от сем. Portulaceae. Произхожда от района на Южна Америка и Бразилия.
Достига височина 15 - 20 см. Стеблата и са полегнали по земята и се разпространяват настрани, а не във височина. Цъфти през юни и юли, семената узряват до август. Цветовете са хермафродити и се опрашват от насекомите. Те са копринено гладки, с оранжев, жълт, цикламен или наситено червен цвят.
Грижи:

Слаба нужда от вода.
Място: Тученицата не понася сянка. Предпочита добре отцеждащи се леки (песъкливи) или глинести почви. Киселинността на почвата не е от значение.
Размножаване: Семената се сеят на пролет в оранжерия, но трябва да се изчака да отминат всички пролетни застудявания. Когато младите растения са достатъно големи, за да бъдат обработвани, те се засаждат в отделни контейнери.
                 Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Карамфил


Описание:
Произход – Южна Европа
Наименованието произхожда от гръцки dios – Зевс и anthos – цвят, т.е. цветът на зевс или божествен цвят.
Като отглеждан за рязан цвят най-разпространен е D. caryophyllus.

У нас най-разпространени са култиварите Grenadin, Chabaud Marguerite.
Видът D. barbatus (брадат карамфил) е естествено разпространен у нас при надморска височина 700-2000 м.
Грижи: Кореновата система е сравнително добре разклонена, но със смукателна зона на по-голяма дълбочина. През първата година растенията не цъфтят и образуват само розетки от гъсто разположени светлозелени листа.

Цветоносните стъбла се образуват на втората година и тогава наземната система е съставена от туфа от прави стъбла с полегнала основа, неразклонени, облистени по цялата височина.

Цветната маса е разположена непосредствено над листната и образува повърхност с голяма плътност и интензивна багра.

Цъфтежният период е сравнително кратък. Видът цъфти през юни-юли.
Място: Многогодишно тревисто растение. Градинско цвете за открита леха. Подходящо за алпинеуми.
Размножаване: Размножаването се извършва чрез семена и по-рядко вегетативно чрез стъблени резници, които се засяват през април-май на открита леха.
Съвет на градинаря: Препоръчително е засаждането на постоянно място да се направи до края на юни при височина на новите индивиди 10-12 см. При по-късно засаждане не се образуват достатъчно разклонения и броят на цветовете на следващата година намалява.
                   Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Кипарисова трева


Описание:
Представител на сем.Cyperaceae/Кипарисови. Циперусът е приспособеният към стайни условия братовчед на египетския папирус (Cyperus papyrus). Родината на това подобно на палма растение е о-в Мадаскар. Там вирее по бреговете на реки и водоеми. Растението е известно като острица или японско чадърче.

На височина достига между 30 и 120 см. Листата му са събрани в края на стъблото в коронообразна розетка.
Грижи: Лесно се отглежда, трябва единствено да се полива достатъчно и да се избягват преките слънчеви лъчи. Това е едно от растенията, на които няма да навреди, ако оставите саксията да кисне в пълна с вода чинийка, особено през летните жеги.

Трябва да се поддържа висока въздушна влажност, за да се наподоби климата в родината му. В противен случай връхчетата на листата изсъхват, а скоро и целите листа. Ако допуснете това да се случи, смело изрежете увредените листа близо до основата, така нови ще поникнат на тяхно място.

Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS

Кокиче

Описание:
Galanthus или по–известно като кокиче, тези нежни растения са едни от най-рано цъфтящите луковични растения, най-често пробиващи снега.

Кокичето е род от семейство Аmaryllis състоящо се от малки луковични растения, които са сред най-очарователните ранно-пролетни цветя. Родом от средиземноморието, те могат да бъдат открити в планинските гори на Турция и по цяла Европа. Издръжливи са на ниски температури.
Грижи: Обикновена градинска пръст
Предпочита лека сянка
Достига височина от 20 до 25 сантиметра.
Сади се на дълбочина 10 до 12,5 см през Септември.
След цъфтенето се подхранва с тор, получена от изгарянето на кости на животни.
Място: Кокичетата са подходящи за градини, ливади, горски местности, и за саксии и сандъчета. Особено красиви са, когато са натурализирани в моравата с райграс или засадени под дървета или храсти. Луковиците трябва да се засаждат на групи от поне 25 за да изглеждат добре.
Често трудно се захваща в градината, може да отнеме години, ако се засади на изцяло ново място, но е твърде възможно да образува впоследствие цяла гъста колония.Луковиците могат да се разделят, когато листата увехнат и пожълтеят.
Размножаване: Чрез разделяне на луковиците, през периода на покой. Засадете веднага след разделянето на групи от поне 5.
Съвет на градинаря: Веднъж засадено, не трябва да се пресажда всяка година.
                           Източник: За дома

  • Digg
  • Del.icio.us
  • StumbleUpon
  • Reddit
  • RSS