Дом & Градина

Олеандрите - тези прекрасни вечнозелени храсти с дълги и тесни кожести листа и изящни едри цветове, разцъфват при първата нежна ласка на топлия влажен вятър, полъхващ от юг. Вятър, който довява далечен аромат на море и пясък и се скита сред облените в светлина земи. От тези места е пренесен зокумът. Много отдавна той е прекрачил пределите на Средиземно- морието и субтропиците на Азия, за да се превърне в любимо декоративно растение и по нашите ширини. И как да не се харесва, като притежава такова екзотично излъчване и чар. В самото име "олеандър" има мекота и чувственост. Наименованието на този красавец с едри уханни съцветия произлиза от "олео" - миризлив и "андре" - един от гръцките острови, където е видян за пръв път от ботаниците-изследователи. Наричат го още зокум и лян.

Ароматните цветове се появяват през лятото в съцветия над удължено елипсовидните листа. Вдървенялото стъбло и сокът са отровни.Отглеждане:

Температура:
Умерена топлина - минимална 7ºС през зимата.

Цъфтене:
Юни до октомври.

Място:
Слънчево, горещо, защитено от дъжд.

Светлина:
Избира се възможно най-слънчевото място.

Почва:
Глинесто - хумусна градинска пръст, оптимална пръст.

Поливане:
През лятото поливайте обилно. Олеандърът обича да има вода в подложната чиния.

Торене:
До края на месец август подхранвайте всяка седмица.

Влажност на въздуха:
не пулверизирайте листата.

Пресаждане:
ако е необходимо, през пролетта.

Презимуване:
Преди да го приберете бледите и много дълги издънки трябва да се изрежат. Държи се На светло и прохладно (4-8°С). Поливайте малко. Нужна му е повече топлина от март за да подпомага ранното образуване на цветове. По-младите растения трябва да се пресаждат всяка пролет, а по-старите - по-рядко.

Вредители, болести:
Най-често - листни въшки и щитоносни въшки, акари, Ascochyta (гъбично заболяване), олеандров рак (бактериално заболяване).
 

Размножаване:
Олеандрите се размножават лесно със зелени стъблени резници. Използвайте отрязаните при подкастрянето клонки. Заложете ги за вкореняване в съд с вода, в перлит, пясък или торф. Там те бързо ще пуснат коренчета при оптимална температура 18 - 20oС. Засадете ги в малки саксийки и паралелно с нарастването ги прехвърляйте в по-големи съдове. Пресаждайте младите растения ежегодно, а възрастните - на всеки три години.

Съвети:
Всички части на Олеандъра са отровни.

Целебните качества на зокума са добре известни на лечителите. В листата, корените и семената на олеандъра се съдържат множество вещества, които влияят върху сърдечната дейност - подобряват кръвообращението, увеличават силата на съкраще- нията на сърдечния мускул, забавят честотата, укрепват капилярите. Тези свойства на зокума го правят ценна суровина за лечебни препарати, които са особено ефикасни при сърцебиене, аритмии, сърдечни пороци и недостатъчно кръвообращение. Поради това, че са токсични и имат склонност да се натрупват в организма, лечението с лекарствени средства от олеандър трябва да се осъщестява само по лекарско предписание и строг медицински контрол.
Народната медицина препоръчва зокума при главоболие, безсъние, нервно изтощение, мозъчни инсулти. За целта по-безопасно и резултатно е вдишването на аромата на растението в продължение на пет минути. Олеандърът е с подчертан противомикробен ефект.

В далечни времена, когато хората все още не са познавали захарта, а Америка не е била открита от Колумб, индианците от племето гуарани използвали една удивителна трева. Достатъчно било в съда с вода да се добавят няколко листчета от нея и тя ставала необичайно сладка. Индианците наричали тази трева „каа - ехе", което означава "сладка трева" или „медени листа". Hayчното название на това удивително растение е Stevia rebuadiana. Родина на стевията е Южна Америка. Расте в условията на умерения влажен субтропичен климат в Парагвай, Бразилия и Аржентина.

Индианците ревностно пазили тайната на сладката трева, затова чак през 1887 г. тя станала известна на останалия свят благодарение на южноамериканския учен Антонио Бертони.От 300 вида само един подслажда.
Оказало се, че в Америка растат почти 300 вида стевия, но само Стевия ребудиана има сладък вкус. Нейните листа са 10-15 пъти по-сладки от захарта. Секретът на тази сладост се крие в сложното вещество стевиозид, което се натрупва в растението. В момента стевиозидът е най-сладкият природен продукт. В чист вид той е 300 пъти по-сладък от захарта, но за разлика от нея има много малко калории и не повишава нивото на глюкозата в кръвта и дори притежава леко антибактериално действие. Именно затова той се счита за идеален заместител на захарта както при здрави хора, така и при страдащи от диабет, повишено тегло, със сърдечно-съдови проблеми и други нарушения при обмяната на веществата.

Стевията е многогодишно растение, в природата достига 60-80 см височина. Представлява силно разклонено храстче, листата са прости, цветовете - дребни, бели, кореновата система е добре развита.

Нужно му е топло слънчево място.
Стевията е южно растение, затова й трябва повече топлина и светлина. Колкото повече получи от тях - толкова по-сладка ще бъде. Оптималните условия за доброто развитие са слънчево, защитено от течения място и температура 22-28 градуса. Остъкленият балкон е добро място за отглеждането на „сладката трева".

По принцип стевията може да расте на различен тип почви, но най-добре се чувства на леки, пясъчни почви със слабо кисела реакция (рН 5,5 -6). У нас стевията не може да презимува, затова може да се отглежда само като стайно растение или в градината след подготовката на разсад.

Стевията се нуждае от чести и обилни поливки. Засушаването, дори и малко, стевията понася много трудно, но задържането на вода също е вредно. Подхранване се прави на 10-15 дни.

Приложение:
Многобройните изследвания са показали, че стевията е безопасен продукт. В момента нейното производство и продажба са разрешени в много страни. Стевията не губи свойствата си И при нагряване. Затова тя с успех се използва не само за подсладител на чайове и напитки, но и в домашната кулинария при производството на торти и кейкове. Най-простият начин за заготовка на стевията е изсушаването. Изсушените листа се стриват и се получава зелен прах. 1,5-2 супени лъжици може да заменят 1 чаша захар. Свежите листа се събират през цялото време на годината от растението, но най-сладки са по време на цъфтежа.