Дом & Градина

Показват се публикациите с етикет Видове цветя. Показване на всички публикации

Олеандрите - тези прекрасни вечнозелени храсти с дълги и тесни кожести листа и изящни едри цветове, разцъфват при първата нежна ласка на топлия влажен вятър, полъхващ от юг. Вятър, който довява далечен аромат на море и пясък и се скита сред облените в светлина земи. От тези места е пренесен зокумът. Много отдавна той е прекрачил пределите на Средиземно- морието и субтропиците на Азия, за да се превърне в любимо декоративно растение и по нашите ширини. И как да не се харесва, като притежава такова екзотично излъчване и чар. В самото име "олеандър" има мекота и чувственост. Наименованието на този красавец с едри уханни съцветия произлиза от "олео" - миризлив и "андре" - един от гръцките острови, където е видян за пръв път от ботаниците-изследователи. Наричат го още зокум и лян.

Ароматните цветове се появяват през лятото в съцветия над удължено елипсовидните листа. Вдървенялото стъбло и сокът са отровни.Отглеждане:

Температура:
Умерена топлина - минимална 7ºС през зимата.

Цъфтене:
Юни до октомври.

Място:
Слънчево, горещо, защитено от дъжд.

Светлина:
Избира се възможно най-слънчевото място.

Почва:
Глинесто - хумусна градинска пръст, оптимална пръст.

Поливане:
През лятото поливайте обилно. Олеандърът обича да има вода в подложната чиния.

Торене:
До края на месец август подхранвайте всяка седмица.

Влажност на въздуха:
не пулверизирайте листата.

Пресаждане:
ако е необходимо, през пролетта.

Презимуване:
Преди да го приберете бледите и много дълги издънки трябва да се изрежат. Държи се На светло и прохладно (4-8°С). Поливайте малко. Нужна му е повече топлина от март за да подпомага ранното образуване на цветове. По-младите растения трябва да се пресаждат всяка пролет, а по-старите - по-рядко.

Вредители, болести:
Най-често - листни въшки и щитоносни въшки, акари, Ascochyta (гъбично заболяване), олеандров рак (бактериално заболяване).

Размножаване:
Олеандрите се размножават лесно със зелени стъблени резници. Използвайте отрязаните при подкастрянето клонки. Заложете ги за вкореняване в съд с вода, в перлит, пясък или торф. Там те бързо ще пуснат коренчета при оптимална температура 18 - 20oС. Засадете ги в малки саксийки и паралелно с нарастването ги прехвърляйте в по-големи съдове. Пресаждайте младите растения ежегодно, а възрастните - на всеки три години.

Съвети:
Всички части на Олеандъра са отровни.

Целебните качества на зокума са добре известни на лечителите. В листата, корените и семената на олеандъра се съдържат множество вещества, които влияят върху сърдечната дейност - подобряват кръвообращението, увеличават силата на съкраще- нията на сърдечния мускул, забавят честотата, укрепват капилярите. Тези свойства на зокума го правят ценна суровина за лечебни препарати, които са особено ефикасни при сърцебиене, аритмии, сърдечни пороци и недостатъчно кръвообращение. Поради това, че са токсични и имат склонност да се натрупват в организма, лечението с лекарствени средства от олеандър трябва да се осъщестява само по лекарско предписание и строг медицински контрол.
Народната медицина препоръчва зокума при главоболие, безсъние, нервно изтощение, мозъчни инсулти. За целта по-безопасно и резултатно е вдишването на аромата на растението в продължение на пет минути. Олеандърът е с подчертан противомикробен ефект.

Описание:	Според изследвания на НАСА спатифилиумът е едно от десетте стайни растения, които намаляват концентрацията на вредни вещества като формалдехид, бензин и въглероден двуокис от въздуха. Родината на Бялото фламинго са влажните тропически гори на Централна и Южна Америка. Познати са 36 вида. Най-известни декоративни видове са S. Cannifolium, S. Floribundum, S. Heliconiifolium, S. Wallisii. Листата са лъскави, тъмнозелени и с изпъкнала средна жилка. Съцветията са във вид на бял цилиндър от ароматни цветчета, обгърнат от бял прицветник. Цъвти през пролетта, но понякога и през есента. Цветът е траен - до няколко седмици. Впечатление правят тъмнозелените лъскави листа с изпъкнала средна жилка.
Грижи:	Спатифилумът изисква топлина и влажен въздух, не понася добре течението. Местоположението му може да бъде от светло, но защитено от преки слънчеви лъчи, до полусенчесто. През цялата година се държи на стайна температура не по-ниска от 16 градуса. През лятото почвата трябва да бъде умерено влажна, периодично да се пръска с вода. През зимата се полива с вода със стайна температура и по-умерено, а в периода на покой по-сухият въздух няма да му навреди.
Място:	Разпространено е в тропиците на Америка, Азия и Полинезия.
Размножаване:	Размножава се чрез деление или с резници откъм върха.
Съвет на градинаря:	Всички части на растението могат да предизвикат стомашно-чревни разстройства, а при попадане на сок върху кожата, се получава раздразнение

Описание:	Хортензията е листопаден храст, който цъфти през май и юли в бяло, розово, синьо, лилаво. Образува коносовидни туфи с височина 1,20 - 1,80 см. и ширина - 1,80 - 2,40 см. Листата са тъмно зелени, подобни на дъбовите. Те, както и цветовете, си променят цвета през сезоните. През есента стават сребристи или пурпурни. По - старите стебла се белят през зимата и отдолу се появява тъмно кафява кора.
Грижи:	Хортензията не обича изисква много грижи. Тя понася силно слънце до частична сянка. Най - добре расте в богата, средно влажна, добре отцеждаща се почва. Киселинността и трябва да е с pH 6.5 - 4.5. Много важно за хортензията е да се поддържат влажни корените и. Това важи особено за храстите, засадени около дърветата. Растението спи зимен сън и задължително се вкарва на закрито. През пролетта сутрешните студове лесно могат да унищожат цветните пъпки. Температурата в помещението не трябва да е под 10 градуса. Поливайте оскъдно.
Място:
Размножаване:	Пресадете хортензията през пролетта. В началото поливайте всеки ден.
Съвет на градинаря:	Брашняната плесен (причинена от гъбички) се появява по долната част на листата. Има сив цвят. По листата се образуват кафяви петна. Цветовете се деформират впоследствие. За да се премахне този проблем, трябва да се подобри циркулацията на въздуха в помещението. Често стеблата на растението се подуват и се разцепват. Листата опадват. За да се отстрани този проблем, растението грижливо трябва да се почисти и измие, и да се пресади в нова почва. Причинителят е червей. При много високи нива на натрий и калций в почвата, листата пожълтяват. Цветът на хортензията зависи от нивото на киселинност на почвата. Когато нивото на Ph е ниско, цветовете са сини. В неутрална почва цетовете са розови.

Описание:	Това многогодишно растение е по – известно като кала. Цветовете варират от розово, бледо кремаво, телесен цвят, пурпурно, жълто и оранжево. Белите кали са много популярни заради тяхната изваяна елегантна форма. Калата цъфти около 2 седмици. Венчелистчетата са месести и лесно раними, затова трябва да се внимава, когато се цветята се транспортират или аранжират. Това е старомодно, но много благодатно за отглеждане градинско цвете. Zantedeschia е кръстена на професор Zantedeschi, италиански физик и ботаник, а името аethiopica не е свързано директно с африканската държава. В стария свят с името Етиопия са се обозначавали южен Египет и Либия. Въпреки че калата на латински се нарича лилия, тя не е от този род. По – скоро се свързва с лилията като символ на чистота и изящество. Не случайно калата е много популярна като част от булченски букети. Това е идеалното цвете за вази, издържа дълго време, натопено във вода.
Грижи:	Растението обича богата, добре отцеждаща се почва. Поливайте периодично и подхранвайте, докато цветовете прецъфтят. При по – мек климат калата може да остане в градината и през зимата, но трябва да се покрие с тор и слама, за да не премръзне.
Място:
Размножаване:	Бялата лилия много лесно се отглежда от семена или деление. Семената се посяват пролетно време. Те се взимат от растението, чак когато вътрешността на цвета е станала жълта на цвят и е омекнала. Месото се отстраняват и се изваждат семената, след което се сушат. После се поставят в смесена почва и се покриват, но не плътно.Не трябва да се поставят на гъсто, защото се нуждаят от повече място за образуване на корените. Размножава се и чрез резници, но само когато растението е в активна фаза. При отрязването използвайте остър нож или ножица. Поставете отрязъците на около 5 см.в големи сандъчета или саксии. Най – добре е да не засаждате растения с различен цвят на едно място, тъй като по принцип те цъфтят по различно време. В градината се засаждат на място с частична сянка.Вирее и на сянка, примерно под дървета, но в този случай цъфтежът ще е ограничен.

Описание:	Сингониум е многогодишна лоза, първоначално дошла от Мексико и Панама. Когато са млади, листата за стреловидни или копиевидни. Достигат дължина до 30 см и дебелина една трета от дължината, със стебло достигащо до 60 см дължина. Възрастните листа са палмовидни. Растенията достигат до 4,5 метра дължина.
Грижи:	Сингониума се нуждае от богата и добре поливана почва на места от шарена сянка до богата естествена светлина. В парниците се използва смес от 2 части торфен мъх, 2 части глинеста почва и 1 част пясък или перлит. Растеният се поливат обилно, след което се оставя почвата леко да изсъхне преди следващото поливане. В сандъчета растенията трябва да се торят всеки месец с балансиран тор. Ако се отглеждат в големи декоративни саксии, трябва да се поливат редовно. Понякога се налага да бъдат подпирани с колчета, за да растат добре. По време на зимните месеци водата трябва да е ограничена, но никога не бива растенията да бъдат оставяни да изсъхнат изцяло.
Място:	Подходящи за отглеждане както в декоративни големи сакции, така и в сандъче. Когато се отглежда навън, растението цъфти през пролетта. Понякога цъфтят и в сандъче, но ако условията за отглеждане са добри.
Размножаване:	Размножава се чрез резници.

Описание:	Красотата на пеперомията идва от силните и ярки окраскив рисунака на листата му. Те са яйцевидни или сърцевидни. Съществуват както дебелолистни, така и меколистни видове. Дебелолистните са по-подходящи за жилища с централно отопление (парно), поради факта, че са не толкова чувствителни към сухия въздух. За разлика от тях меколистните са подходящи за отглеждане в парници.
Грижи:	Поддържайте умерена влажност. През лятото торете на всеки 3 седмици. През зимата пеперомията губи част от листата си и през това време не бива да се тори. Когато отново започне да се разлиства има нужда от висока влажност на въздуха.
Място:	В зависимост от вида се отглежда на светло до полусенчесто място без пряка слънчева светлина. Пъстролистните видове обичат повече светлина и топлина в сравнение със зелените. Пеперомията обича нормална температура през цялата година. През зимата температурата може да падне и малко под 18 *C.
Размножаване:	Размножава се чрез връхни или листни резници през цялата година, но много малко от тях успяват да се вкоренят. Засаждайте в малки саксии, най-добре пролетно време. Почвата трябва да е рохкава хумусна със смески от пясък.

Описание:	Тази папрат е широка разпространена по цялата земя и наброява около 650 вида. За разлика от повечето папрати листата на тази са цели и образуват фуния. В природата расте като епифитно растение и достига огромни размери. В фунията му гнездят птици, откъдето иджа и едно от имената му "гнездова папрат". За стайно отглеждане се използват най-вече тропическите видове. Най-популярни са : A. viviparum Presl. - живораждащ, родина - о. Мадагаскар. A. bulbiferum Forst. - луковичен, родина - Новая Зеландия, Австралия, Индия. A. australasicum (J. Sm.) Hook. - южноазиатски, родина - Австралия, Полинезия. Епифитен. A. nidus - гнездови, родина - Източна Африка и остров Мадагаскар до Малайския Архипелаг
Грижи:	Поливане: Почвата трябва да бъде леко влажна по всяко време. За поливане използвайте само мегка вода. Препоръчително е дъждовна. Въздушна влажност: Добре му се отразява опръскване на листата. За да се развива добре поставете на подложка с вода и дребни камъчета. Пресаждане:Почвената смес за млади растения се състои от листовка, прегорял оборски тор, торф и пясък (2:2:1:1). Възрастни растения пресаждайте в смес от чимовка, листовка, прегорял оборски тор, торф и пясък в съотношение 2:3:3:1:1. Добавете към нея сфагнов мъх и дървени въглища. Необходим е добър дренаж от камъчета или дървени въглища на дъното на саксията. Вредители: Щитоносни въшки.
Място:	Достатъчно светло, защитено от пряки слънчеви лъчи место. Зимата им е нужна температура не по-ниска от 15°С.
Размножаване:	Само чрез спори. Не се препоръчва са домашно размножаване.

Описание:	Три вида са особено разпространени: Albiflora, Rio-fuminensis и Blossfeldiana. Разликите между тях са предимно в оцветяването на цветчетата: от бяло, през синкаво и виолетово до тъмнозелено. Обикновено цветовете са няколко, около 3-4 см.широки, и обикновено съдържат съцветие клюмнали пъпки между дълги, подобни на острие, прицветници накрая. Те могат да пораснат от 20 до 90 см. и има дълги, подобни на острие листа. Цъфти от май до август.
Грижи:	Поливайте и торете умерено, защото традесканцията е непретенциозна. Когато стъблата станат твърде дълги, могат по всяко време да се скъсат и да се използват като резници. Предпочитат богата, почва във влажни гори, гъсталаци или градини.
Място:	Обичат свелите и топлите пространства. растението обаче трябва да се пази от пряката слънчева светлина. Те са идеални висящи растения. През есента се свива, а през пролетта отново пониква. Ако е в съд, се покрива с борови клонки.
Размножаване:	Может да го направите през цялата година с резници с дължина 10 см. Вкореняването може да стане във вода или в пръст.
Съвет на градинаря:	Поставете традесканцията на светло, за да ви радва с наситена окраска и листата да растат нагъсто по стъбълцата. При преосветяване обаче трябва да внимавате, особено пазете растението от преките лъчи на обедното слънце през лятото.

Описание:	Фитонията се разпознава лесно. Листата и са обикновено с бели, розови или червени жилки. Много хора си купуват саксийка с това ниско растящо пълзящо растение, само за да добавят поредното украшение към колекцията си, но за съжаление само след няколко седмици растението умира. Видовете с големи листа се отглеждат много трудно в домашни условия. Те изискват постоянна температура и обилна влага около листата. Видовете с малки листа не са толкова претенциозни. Трябва единствено да се пазят от пряка слънчева светлина. През зимата периодично листата трябва да се пръскат.
Грижи:	F. verschaeffeltii F. verschaeffeltii Температура: Средна температура, минимум 15 градуса през зимата. Светлина: Изберете място с частична сянка. Да се избягва слънчевата светлина. Вода: От пролетта до есента се полива обилно и рядко през зимата. Използвайте чешмяна вода. Влажност на въздуха: Въздухът трябва да е влажен.Обградете саксията с влажен мъх и пръскайте листата често. Пресаждане: Пресаждайте всяка година през пролетта.
Място:	Идеалното място за Fittonia verschaffeltii е на западен прозорец. Ако времето е много горещо, трябва поливайте 3 пъти на седмица. Когато забележите, че листата почват да клюмват, веднага полейте.
Размножаване:	Размножаване: Пълзящите стебла пускат корени в самата саксия. Отрежете ги и ги засадете в друг контейнер. Разделяйте растението през пролетта. Размножавайте пролетно време.
Съвет на градинаря:	Внезапна смърт през зимата: Причината е ниската температура или прекалената влажност на почвата. Изсъхнали листа: Въздухът е прекалено сух или в помещението влиза твърде много светлина. Рехаво растение:Това състояние е нормално за фитонията като пълзящо растение. Можете да подкастрите стеблата през пролетта. Пожълтяване, изсъхнали листа: Причината е преполиване.

Описание:	Хибискусът е чудесен пример за стайно растение, идеално за слънчевия перваз. Неговите големи, подобни на хартия цветове, по принцип траят само ден – два, но с повече старание могат да цъфтят от пролет до есен. Храстът на хибискуса може да живее повече от 20 години. По желание може да бъде поддържан с размерите на нормално стайно цвете. Ако искате да запази храстовидната си форма, подрязвайте стеблата в края на зимата. Хибискусът има редица разновидности, които цъфтят в бяло, жълто, оранжево, розово или червено.
Грижи:	През зимата средната температура трябва да е минимум 13 градуса. Светлината трябва да е възможно най – много, като се избягва пряката слънчева светлина. Почвата трябва да е влажна през цялото време. През зимата поливането може да се намали. Често пръскайте листата. Пресаждането се извършва ранна пролет, всяка година.
Място:	Хибискусът придава прекрасна атмосфера и на градината. Особено силен е ефектът в периода на обилния цъфтеж – през лятото. Задължително вкарайте саксията вкъщи, преди да е паднала първата слана.
Размножаване:	Размножаването се извършва в края на пролетта, чрез резници.
Съвет на градинаря:	Окапването на пъпките се дължи най – вероятно на сухата почва или рязката промяна в температура. Ако листата започнат да се накъдрят – въздухът вероятно е прекалено сух. Ето защо листата трябва редовно да се пръскат през пролетта и лятото. Окапващите листа са знак за прекалено сухата почва. Възможно е също така през мястото на растението да минава течение или пък да сте го преполяли. Евентуални вредители са листни въшки и акари.

Описание:	Калатеите се отглеждат заради нашарените им листа, но има и изключения. Calathea crocata има почти едноцветни листа и най-често се отглежда заради ярките си оранжеви цветове. По – известни видове са C. picturata, C. rebrina, C.Maui Queen. Не всички калатеи имат обли листа, някои са остри като копие.
Грижи:	Температура: Средно топло, внезапни застудявания могат да увредят деликатните растения. Поддържайте минимална температура през зимата – 10 градуса за марантата, и 15 градуса за калатеята. Вода: Поддържайте почвата влажна през цялото време, ограничете поливането през зимата. Използвайте мека чешмяна вода. Влажност на въздуха: Пръскайте листата редовно. Оградете саксията с влажен торф. Пресаждане: Пресаждайте през пролетта всеки две години.
Място:	Частична сянка, на много силна светлина цветовете на растенията избледняват. Не излагайте на пряка слънчева светлина. През зимата дръжте цветята на осветено, но не много слънчево място.
Размножаване:	Разделете растенията, когато ги присаждате. Покрийте саксията с новото растение с наелон и поддържайте достатъчно топлина, докато се захване.

Описание:	Нарича се още драконово дърво. Изключително издръжливо растение. Стволът му моце да достигне до 2-3 метра. Листата му имат кант в различни цветове: зелено, жълто, бяло и червено. Различните му сортове имат различни по форма и украска листа - тесни, на ивици, пъстри. Негови култивации са: Dracaena deremensis, Dracaena marginata, Knerkii, Massangeana, Rothiana, Victoria.
Грижи:	През топлите сезони се нуждае от средно количество вода, а зимата следва да се полива изключително рядко. От март до септември се тори непрекъснато. D.fragrans изисква най-малко грижи.
Място:	Обича светли или полусенчести помещения. Не обича силното слънце и теченията. D.marginata може да вирее и в тъмни места, докато D. deremensis обича светлината.
Размножаване:	Използват се стъблени резници.
Съвет на градинаря:	Ако растението е станало твърде голямо, лесно може да бъде подрязано. Ако листата му са потъмнели покрая, можете да ги поорежите като съблюдавате първоначалната им форма.

Описание:	Исусовият венец e сукулентно растение от семейство Euphorbia. (Съществуват над 1600 вида от това огромно семейство, някои от които са добре известни по цял свят – Коледната звезда например.) Той е вечнозелен храст, достигащ на височина до 120 см., има големи твърди бодли и цъфти с червени цветчета.
Грижи:	Полива се умерено през пролетта и есента, малко повече и по-обилно през лятото и почти никак през зимата (ако растението е навън и е изложено на ниски температури не се полива изобщо). Повърхността на почвата трябва да е суха между две поливания. При преполиване листата и стъблото може да се покрият с плесен.
Място:	Обича светлите места. На сянка цъфти много малко или никак.
Размножаване:	Размножава се чрез резници, които се подсушават добре и се оставят няколко дни на проветриво място да позасъхнат. Садят се в почва примесена с малко пясък – за по-добър дренаж.

Описание:	Многогодишно растение с тъмнозелени листа във формата на весла. Цъфти от юли до септемсври. Броя съцветия на стъбло достига до 12. Цветовете са обрагрени в оранжево червената гама.
Грижи:	Поливайте редовно и обилно, като по време на растежа напръсквайте листата с вода, за да увеличите влажността на въздуха. От пролетта до отваряне на цвета (юли-юни) торете растението веднъж седмично с течен хранителен разтвор.
Място:	Нуждае се от светло и прохладно място. През зимата е полезно допълнително осветление, а температурата не трябва да пада под 8*С. Растението вирее добре на стайна температура, но през лятото задължително го изнасяйте навън, като за предпочотане е тераса с южно изложение - растението цъфти по пищно на слънчевата светлина и топлина.
Размножаване:	Размножава се с луковици. Пресаждането става на няколко години.

Описание:	Това е удивително по декоративност и продължителност на цъфтене храстовидно растение. Цъфти и зиме и лете. В продължение на няколко столетия са правени опити да бъде пренесена от родината й – остров Ява, но не е можела да издържи новите условия на живот в Европа. Едва през 1808 г. капитан Уелбанк донася богато цъфтящия храст от Индия и го предава в ботаническа градина недалече от Лондон. От него, чрез селекция и хибридизация с различни видове рододендрони в различни страни, са произлезли безбройното множество азалии. Отглеждат се хибридните сортове заради красивите им цветове, които имат форма на звънче и са разположени по върха на клончетата. Те могат да бъдат прости или кичести и са обагрени в различни нежни тонове. По-разпространени са сортовете: Pax - рано цъфтяща с бели цветове Niobe - късно цъфтяща с бели цветове Madame Mestagh - рано цъфтяща с розови цветове Hollandia - средно рано цъфтяща с едри розови цветове Vervaeneana rubra - средно рано цъфтяща с едри червени цветове Има и с тъмно лилави и пъстри цветове.
Грижи:	Азалията изисква хладно (16-17°), но светло място, запазено от преките слънчеви лъчи, редовно оросяване и подхранване. Почвата трябва да бъде с кисела реакция – рН 4 - 4,5, предпочита иглолистна или торф. Младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите – на 2 – 3 години, в ниски и широки съдове.
Място:	В диво състояние – на остров Ява и в Индия.
Размножаване:	Размножава се предимно с резници, чието вкореняване и отглеждане 2-3 години до цъфтежа е трудно при домашни условия. Затова се препоръчва да се набавят растения с гъста, правилна коронка, свежи листа и добре оформени цветни пъпки. При добро отглеждане, азалията може да ви радва с цветовете си дълги години.
Съвет на градинаря:	Не я преполивайте и не я оставяйте да се засушава! За увеличаване на цъфтежа, в периода от февруари до юли-август на три пъти се подрязват връхните пъпки на клонките. Веднага след като спре да цъфти, се оформя коронката, като се режат пречупените, изсъхналите, или растящите навътре и накриво клонки.

Описание:	Има различни видове бръшлян – немски, шведски и др. “Истинският бръшлян” всъщност са всички разновидности на хедерата. Всички те действително заслужават славата си на идеални декоративни растения, които биха могли да “поукрасят” всяка сграда или по –оскъдна градина. Основният вид бръшлян не се нуждае от специално описание, защото е широко разпространен в цяла Европа и Америка. Това, което е по – непопулярно, е голямото разнообразие на основните видове. Най - популярен е английският бръшлян (Hedera helix), който има характерни листа с няколко дяла. В повечето лсучаи листата на основните видове имат пет дяла, целите са зелени и твърди. Има и други водове, които се различават по форма на листата - от обикновено листо във формата на щит, до такива във формата на заострена звезда. Краищата са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто. Видът с най - големи листа е Hedera canariensis.
Грижи:	Много популярни и полезни, не е правилно да се смята, че са лесни за отглеждане. Разбира се, те биха могли да процъфтят в едно неотоплено от дни помещения, но ще страдат във всеки дом с горещ и сух въздух. Затова е необходимо редовното пръскане на листата, особено когато радиаторите работят непрекъснато през зимата. В противен случай листата на бръшляна скоро ще покафенеят. Температура: Хладно, но не студено помещение.Идеалната стая не трябва да се отоплява през зимата.Температура през нощта над 15 градуса може да създаде проблеми за растението. Светлина: През зимата има нужда от повече светлина. Избягвайте директната слънчева светлина през лятото. Вода: Лятото се полива често, за да се поддържа пощата влажна. През зимата ограничете поливането. Влажност на въздуха: През лятото пръскайте листата често, особено ако въздухът в стаята е топъл и сух. Правете същото и през зимата, особено ако ползвате парно отопление. Избърсвайте често от праха. Пресаждане: На всеки две години, през пролетта, бръшлянът се присажда в по – голяма саксия.
Място:	Бръшляните не са само пълзящи растения. Идеални са също за висящи кошници, или пък за естествено килимче между други растения в градината.
Размножаване:	Периодично е необходимо да се отстраняват връхчетата на растението, за да избуява по – бързо. Тези клончета можете да ползвате като резници.
Съвет на градинаря:	Ако листата са изсъхнали и кафяви: Причината е прекалено високата температура в помещението. Проверете и за акари. Отрежете голите стебла и ги поставете на по -хладно място. Ако листата са изцяло зелени: Светлината не е достатъчна. Друга причина може да е нуждата от пресаждане. Листата са малки, бавно се развиват: Причина е липсата на достатъчно светлина. Отрежете голите стебла. Листата са сухи, потъмнели и със забавен растеж: Въздухът в помещението е прекалено сух. Проверете за акари. Пръскайте листата редовно

Описание:	Банановите растения стават все по – популярни. Тяхното отглеждане е истинско удоволствие и лесен начин да се създаде тропическа атмосфера у дома и в градината. Те растат бързо, а повечето от тях раждат плодове на втората си година. В повечето случаи плодовете са по – вкусни от тези, които се продават в магазините или на пазара.
Грижи:	Повечето бананови растения обичат частична сянка, голямо количество вода и богата тор. Необходимо е наторяването да става по точна схема, за да се образуват здрави и големи плодове. Ако отглеждате банана в саксия или сандък, оставете поне 8 – 10 см.разстояние между грудките. Можете да го засадите и в градината, но температурата на въздуха трябва да е поне 10 градуса.
Място:
Размножаване:	Засейте семената на дълбочина 2.5 см., в поднос или саксия с влажна, наторена почва. Поставете контейнера на топло място и поддържайте постоянна температура 20-25 градуса по целзий. Помнете, че растението се нуждае от светлина. Поникването може да отнеме от 1 до 6 месеца. Когато порастнат достатъчно,за да се обработват, засадете растенията в саксия или сандък, на дълбочина 7.5 см., като внимамавате да не увредите корените. За бързия им растеж е необходима много светлина. През лятото могат да се изнесат на двора и да се приберат вкъщи преди първите студове. През зимата ограничете до минимум поливането. някои листа могат ад покафенеят, което е нормална реакция за сезона. Ако решите да захванете банан от грудка, най – важното е да осигурите добро отцеждане на почвата. Тя трябва да е леко влажна, но не и подгизнала, за да се избегне загниване.

Всичко за мен

Категории

Архив

Страници