Дом & Градина

Показват се публикациите с етикет Цветя у дома. Показване на всички публикации

Шефлера

Ше́флера (на латински: Schéfflera) е род растения от семейство Бръшлянови. Наречен е на немския ботаник от 18 век Якоб Шефлер (на немски: Jacob Christian Scheffler).

Растение с храстовиден силует, бързорастящо и лесно за отглеждане.За по-големи декоративни качества в един съд се засаждат няколко шефлери.

Родината на шефлерата е Австралия. Тя е непретенциозно растение със специфични листа, които са неин отличителен знак. Те имат формата на длан и са с 5 - 9 клона.
По - често се гледа като висок храст, с едно стъбло. Ако се подреже, по принцип може да се разклони.
Храст с максимална височина 2 метра и ширина около 70см.

Може да се поощри, както растежът й на височина (Schefflera arboricola стига внушителни размери за сравнително кратко време), така и на ширина (връхчетата се подрязват и шефлерата добива по-нисък и кичест вид).

Най-голямата разновидност, Schefflera actinophilla, се развива по-бавно, но несъмнено има по-впечатляващ декоративен ефект.

Нуждае се от средно количество светлина. Температурата на водата, с която се полива, трябва да е със стайна температура. Преди да полеете за пореден път, горният слой на почвата трябва да е изсъхнал. Торете шафлерата на всеки две седмици с течен тор.

Листата са тъмнозелени (често пъстри), с дълги тънки клонки, съставени от 4 или 5 по-малки листенца при младите растения - до 12 у възрастните екземпляри, събрани заедно в чадърче.

Това растение вирее най-добре при постоянна годишна температура, която не надвишава 20° С и не пада под 10° С през студените месеци.

Шефлерата предпочита добре осветените, но не пряко изложени на слънчевите лъчи места, но понася чудесно и сенчестите, стига смяната на степента на осветеност да не е прекалено внезапна.

Лятото почвата трябва да се напоява обилно, а зимата да се поддържа леко овлажнена.
Да се осигури висока влажност, като листата се оросяват често. Има нужда от добро проветряване, но трябва да се пази от течения.

Тори се с хранителен разтвор на всеки 2-3 седмици от април до септември. Ако топлото време продължи повече от обикновено, периодът на растеж се удължава и торенето трябва да се съобрази с новите му граници.

Растението можете да размножите чрез резници, които посаждате в смес от торф и пясък. Температурата в помещението трябва да е поне 22 градуса.

Шефлерата се пресажда на всеки 2 години, през пролетта, ако саксията й е малка.
Потребна й е висбкохумусна почва.

Да не се занемаряват наторяването и пресаждането, защото в противен случай ниските листа ще окапят, а вместо тях няма да покарат други.

Проблеми:
Завехнали листа. Причината трябва да се търси в наднорменото количество вода или в прекалената сухота - листата потъмняват и клюмват.
Прекомерното напояване причинява пожълтяване на растението, затова е най-уместно да се полива само когато пръстта стане суха на допир.

Паразити.Често шефлерата бива нападната от въшки, които изсмукват лимфата от меката част на листата и от листните пъпки, като предизвикват тяхното потъмняване и олепване. При подобно заболяване, растението да се пръска с малатион всеки 2 седмици през лятото.
Друг сериозен проблем са щитоносните въшки - да се отстранят внимателно тъмните петънца от опакото на листата с парцалче, напоено в денатуриран спирт.

Описание:	Алоето е многогодишно растение разпространено предимно в Южна Африка. Представлява широк клас ниски храстовидни дръвчета. Листата им са назъбени или покрити с малки шипчета, сочни, със сивкаво метален оттенък. От основата на листата излизат малки стъбълца, покрити с цилиндрични, силно оцветени цветчета. Отделните цветове представляват тръбички, увиснали надолу. Старите екземпляри цъфтят напролет, като цветовете варират от тъмно червено през оранжево и розово до светло жълто.
Грижи:	Поради това, че алоето съдържа 95% вода, то е изключително топлолюбиво и неустойчиво на студ. Алоето е силно светлолюбиво растение. Почвата трябва да бъде умерено наторена и силно дренирана. През лятото трябва да се полива умерено. От пролетта до късна есен може да се държи навън - в градината или на балкона. През зимата се съхранява на светло и прохладно място и се полива крайно умерено колкото да не засъхнат корените му. По време на интензивния растеж може да се тори със слаб разтвор на минерални торове, но не по-често от 1 път на 10 дни.
Място:	Алоето е градинско цвете, но някои екземпляри са саксиини и подходящи за стайно отглеждане. Ако алоето е на открито, то трябва да бъде посадено на слънчево място или на прошарена сянка. В стайна обстановка трябва да се държи в близост до източник на топлина и близо до прозорец, за да се набави нужното количество слънчева светлина.
Размножаване:	Размножава се чрез семена и чрез връхни резници. Алоето се размножава от страничните и горни филизи, които, след като се отрежат се оставят да засъхне на открито 2-3 седмици. Резницата се засажда в глинена почва, смесена с едрозърнест пясък и се оставят на светлина в топло помещение. Първите две седмици не се поливат. След появата на корени се поливат внимателно. Като мине известно време и растението придобие здрав вид се пресажда в невисока саксия с пръст и пясък. За да не загният корените му, е необходим хубав дренаж.

Описание:	Сенполия, още известна като африканска теменужка е едно от най-разпространените цветя за дома днес. Тя е много популярна, защото е малка, красива и цъфти целогодишно. Цветовете са деликатни и във всевъзможни форми и цветове. Варират от бяло, розово, пурпурно до синьо и виолетово. Напоследък има цъфящи с два цвята и такива с различни цветове на едно растение. Листата са мъхести и нежни, като могат да бъдат опръскани с бели петънца по края, кичести или прости.
Грижи:	Температура около 20 градуса. Да се полива с мека вода, според сезона, като се поддържа умерена влага. Тори се всяка седмица, през зимата на 3-4 седмици. Противопоказно е да се пръска с вода, защото по листата се образуват кафяви петна.
Място:	Полусенчесто място без пряко слънце. Близо до прозорец през зимата, при температура около 20 градуса.
Размножаване:	Разможаването става лесно чрез резници от листа. Потапят се в чаша, като е добре дръжките на листата да не се допират помежду си. Подходяща температура е над 20 градуса. Коренчета се появяват след 3-5 седмици. След това е добре резниците да се засадят в лека торфена почва. Глинести тежки почви не са подходящи, защото коренчетата загниват.
Съвет на градинаря:	За да цъфти, премахвайте прецъфтелите цветове и подхранвайте редовно. Пресаждайте в рохка хумусна пръст всяка година.

Описание:	Родината на това растение е Южна Америка. Има кораловочервени цветове и продълговати, изпъстрени с бели точки листа. На височина достига до 1м. След като израстне стъблото, то вече не се променя. Развива се само короната на растението. Цъфти през цялата година.
Грижи:	Полива се умерено. През зимата достатъчнос амо веднъж в седмицата . Винаги преди да полеете, проверете дали повърхността на почвата е суха.
Място:	Като всеки друг вид бегония, обича много светлината, но температурата трябва да е максимум 20 градуса. Добре е да стои на едно и също място, защото ако се премести, е възможно да изпадат цветовете му.
Размножаване:	Можете да отрежете връхни резници, до 5 см. дълги и да ги засадите направо в почва или пък да ги поставите във вода.

Описание:	Името на растението идва от времето, когато то цъфти обичайно - април - май, когато се празнува и Великден. Листата му са плоски и къси, с неправилна форма. Обича топлия и влажен климат. Цъфти в ярко червено до виолетово.
Грижи:	Трябва редовно да се полива с дъждовна или филтрирана вода, но не бива да се задържа влага в саксията. Тори се със специална тор за кактуси от март до юни. През май следва да се постави на полусенчесто място, а от август има нужда от по-топло място и повече вода. През зимата следва да се полива рядко и да стои на хладно. В началото на пролетта се внася отново в топла стая.
Място:	Идеално място за него би бил прозореца, но не бива да се излага на пряка слънчева светлина. На помещението трябва да се осигури добра въздушна вентилация. Температурата през топлите сезони не трябва да е повече от 20 градуса, а зимата - минимум 10, иначе растежът спира.
Размножаване:	Става чрез крайник, по който са избили коренчета и се засажда в подходяща кактусова пръст.

Описание:	Върбинката е едно от тези градински цветя, които без много грижи цъфтят от пролет до есен. По принцип е едногодишно растение. Расте на туфи, и стига височина 15 -25 см. Цъфти в пурпурно, бяло, розово, прасковено или червено. Много популярно е за отглеждане във висящи саксии, в алпинеуми или в сандъчета на перваза на прозореца.
Грижи:	Това очарователно миниатюрно цвете изисква относително малко грижи. Всъщност основният проблем при отглеждането му е престараването с грижите, особено преполиването и преторяването му. Ако не почиствате растението от прецъфтелите цветове, то ще престане да цъфти. Необходимо е да окастрите горната част от стеблото (около 1/4от цялото стебло), което държи прецъфтелия цвят. Подхранването става лесно. Върбинката се тори само веднъж, през пролетта, когато растението стигне височина 10 см. При засаждането е добре да поливате обилно, докато растението се закрепи. После поливайте, чак когато почвата изсъхне.
Място:	Растението има нужда от 8-10 часа директна слънчева светлина всеки ден, както и добре отцеждаща се почва. В противен случай то може да плесеняса. За целта, засадете върбинката на най – слънчевото място в градината ви на разстояние поне 25 см.едно от друго. Можете да запазите любимите си върбинки за другата година, като ги изкопаете от градината и ги преместите в сандъче или висяща кошница. Напролет, ползвайте резници и върнете растението в градината.
Размножаване:	Ако решите да захванете върбинката от семена, вместо от резници, трябва да имате предвид, че ще отнеме доста време, докато семената покълнат, така че не се отказвайте предварително. Засадете семената късно през зимата или в началото на пролетта. Използвайте саксийки с торф, а отгоре ги покрийте с малко почва.Чак когато се образуват 3-4 листа, накълцайте най – здравото растение и го разсадете в други саксийки. Преди да изнесете растенията навън, добре е, за да се климатизират, да ги изнасяте първоначално по няколко часа.Когато се закрепят, пристегнете средното стебло на всяко растение, за да започне да расте като храст.

Описание:	Цикламата е известна със своята красота. Съществуват близо 15 разновидности. В родината си - Мала Азия, цикламата може да бъде открита в хладни, сенчести местности.
Грижи:	Полива се внимателно, и само в подложката на саксията. Aко се полива директно, в месестите дръжки се задържа вода и растението загнива. Самата саксия се запълва до половината с дребни камъчета, за да се образува дренажен слой. Тори се с тор, съдържащ фосфор, от октомври до април, когато е активният период на растението. В останалото време само се полива, но умерено. Добре е да се отстраняват изсъхналите цветове и пожълтелите листа, като внимателно се издърпват.
Място:	В домашни условия цикламата обича умерените температури - между 12 и 15 градуса. Температурата е от решаващо значение за съдбата на растението. Относителната влажност на въздуха в помещението трябва да е над 50 %.
Размножаване:	Това не е лека задача, и като цяло се прави трудно. Когато растението спре да цъфти и листата започнат да пожълтяват, спрете да поливате и дръжте цикламата на хладно, далече от пряка слънчева светлина. Когато листата лесно започнат да се откъсват от грудката, можете да я пресадите в равни части перлит и обеззаразена пръст за стайни растения, така че близо 1/3 от нея да остане на повърхността. Има възможност, цикламата да се захване от семена, които са подложени на луминисцентно осветление минимум 15 - 16 часа на ден. Посяти през зимата, семената дават цвят след около година.
Съвет на градинаря:	Когато купувате циклама, гледайте тя да има повече пъпки, отколкото цъфнали цветове.

Описание:	Родът включва около 160 вида. Достига до 45 – 50 см. височина. Листата и са твърди, жилави, във формата на меч и растат близо до земята. Прицветниците са в жълто, зелено, пурпурно. Цветовете са бели или жълти. За разлика от другите бромелиеви (ананасови), гуцманията няма бодли, което я прави желано стайно растение. Подходяща е и за градината.Тя е много атрактивна, тъй като цъфти дълго време – близо половин година.
Грижи:	Поставете растението далече от директна слънчева светлина. Най- доброто място в градината е влажно и полусенчесто. Ако решите да я гледате вкъщи, тя се нуждае от 12 до 18 часа светлина на ден.
Място:	Родината и е от Централна Америка до Еквадор и Боливия. Гуцманията най – добре вирее в субтропическите и тропическите райони. Растенията имат нужда от висока температура и сравнително висока влажност на въздуха.
Размножаване:	За да размножите гуцманията, изчакайте докато мине цъфтежа, отстранете малките издънки и ги засадете. Ако контейнерът е по – малък, това ще стимулира цъфтежа.
Съвет на градинаря:	Пазете гуцманията от листни въшки, бели мушички, акари. Потенциални проблеми са гниенето на короната и гъбичките, поради което трябва да се внимава, да не се преполива.

Описание:	Вечнозелен храст или малко дръвче, което се отглежда като стайно растение. Родината на растението е Австралия. Придава на помещението тропически вид. Има тесни перести листа, наподобяващи човешки пръсти. Цъфти в бяло през лятото.
Грижи:	Оптималната температура за отглеждане е 20 - 25 градуса. Изисква по - висока влажност на въздуха в помещението, затова трябва често да се опръсква. Трябва да се полива редовно, като повърхностният слой трябва да изсъхва между отделните поливания. Почвата трябва да е добре отцеждаща се. Пресажда се през две години.
Място:	Най - добре на полу - сянка или полу - слънце.
Размножаване:	Чрез стъблени резници или семена.
Съвет на градинаря:	За да се развие като малко дръвче, растението се окастря редовно.

Описание:	Здравецът принадлежи към семейство Geraniaceae/Здравецови. Родина му е Южна Африка. Листата са разделени на три, дълбоко нарязани, а цъфти в бели, розови, сини, бледоморави, и червени багри, венчелистчетата са с ярко изразени жилки.
Грижи:	Вирее на слънце или сянка в зависимост от сорта. До май месец може да го отглеждате на закрито, но лятото задължително го изнесете навън. Зимува при температура от около 8 С. Лятно време поливайте обилно и торете всяка седмица. Най-подходящо време за присаждане е март. Необходима е почва с добри дренажни свойства.
Място:	То е издръжливо многогодишно растение, което се отглежда като почвопокривно в бордюри, селски градини с дървета и алпинеуми, пред и задблокови пространства, а също така и в сандъчета на терасите. Някои сортове образуват туфи, които “задушават” плевелите, а цветовете и листата на други са пъстри и особено ефектни на слънце. Макар и в голямо разнообразие от видове и сортове, малко са растенията, които да са толкова леснорастящи и издръжливи на сушата. Много видове губят листата си през зимата, но има и видове, които целогодишно покриват почвата.
Размножаване:	Размножаването става август – чрез резници. Важно е мястото на разреза да е добре изсъхнало преди да се засади. Възможно е засаждане през януари чрез семена, както и чрез разделяне на туфи есенно или пролетно време.

Описание:	Hyacinthus amethystinus - обикновен зюмбюл, сем. Liliaceae Наречен е на името на прекрасния юноша Хиацинт от гръцката митология. Цветовете - от 4 до 12 са събрани в рехаво гроздовидно съцветие с характерна ясно синя багра и специфичен, силен аромат. Цъфти през април. Hyacinthus orientalis - холандски зюмбюл, сем. Liliaceae С това име се обединяват голям брой вариетети, с различни по устройство и окраска цветове, произлезли от стария вид в Холандия. Всички те имат топчеста луковица, от която излиза цветоносно стъбло, високо 20 - 30 см, завършващо със съцветие от 5 до 35 цветчета, различно обагрени. Сред най-атрактивните видове са: “Anna Marie” - нежно розов, “Blue Jacket” - наситено син или пурпурен, “Karnegie” - снежнобял, “City of Harlem” - бледожълт, “Jan Bos” - червен с бял център, “Lady Darby” - розов, “Lord Balfour” - виолетов, “Maria Christina” - прасковен.
Грижи:	Растенията виреят добре на лека, песъчлива почва, торена с угнил животински тор и на слънчево и проветриво място. В тежките и влажни почви луковицата загнива. У нас се отглежда предимно в саксии. Цветето изисква слънчево място, обикновено до прозореца. Необходима му е добра влажност на въздуха, температура до 15 градуса.
Място:	Родината му е Източното Средиземноморие и Средна Азия. У нас се отглежда в дворовете и някои подобрени сортове достигат 30 см височина.
Размножаване:	Ако го засаждате сами, се подлага на форсиране, като първите два месеца го държите на тъмно и по-хладно - около 6 - 8 градуса, докато покара стъбло 5 - 6 см, после - за около 10 дни пак на тъмно, но при 20 - 25 градуса, докато стане 7 - 8 см и се покаже съцветието. След това се поставя до прозореца, полива се редовно с вода, престояла поне 24 часа и се оросява внимателно, като се следи да не остава вода по съцветието. За много кратко време ще ви зарадва със своите нежни и ароматни цветове, които издържат до 3 - 4 седмици. Хубаво е всяка година да засаждате нова луковичка за форсирано отглеждане. Зюмбюл може да се форсира и в съд с вода, например в стъклена ваза. Необходимо е да се подменя водата на всеки 15 - 20 дни, а за да не загният корените, се слагат късчета дървени въглища. До образуване на корените, луковицата се държи на тъмно, след това - на прозореца. След като прецъфти, поливането силно се намалява и листата като пожълтеят и засъхнат се отрязват, а луковицата се изважда от саксията, просушава се на слънце за 1-2 часа, почиства се от коренчетата и земята и се съхранява на сухо и проветриво място 1-2 месеца при около 25 градуса, а после – при около 15-17 градуса. Ако го отглеждате в градината, луковиците се изваждат през юни-юли.
Съвет на градинаря:	Пазете зюмбюла от силните обедни лъчи! Като се образуват дъщерни луковици (детки), те се отчупват внимателно и се съхраняват отделно. Детките цъфтят обикновено на втората-третата година, когато се садят в лехи.

Описание:	Произход – Южна Европа Наименованието произхожда от гръцки dios – Зевс и anthos – цвят, т.е. цветът на зевс или божествен цвят. Като отглеждан за рязан цвят най-разпространен е D. caryophyllus. У нас най-разпространени са култиварите Grenadin, Chabaud Marguerite. Видът D. barbatus (брадат карамфил) е естествено разпространен у нас при надморска височина 700-2000 м.
Грижи:	Кореновата система е сравнително добре разклонена, но със смукателна зона на по-голяма дълбочина. През първата година растенията не цъфтят и образуват само розетки от гъсто разположени светлозелени листа. Цветоносните стъбла се образуват на втората година и тогава наземната система е съставена от туфа от прави стъбла с полегнала основа, неразклонени, облистени по цялата височина. Цветната маса е разположена непосредствено над листната и образува повърхност с голяма плътност и интензивна багра. Цъфтежният период е сравнително кратък. Видът цъфти през юни-юли.
Място:	Многогодишно тревисто растение. Градинско цвете за открита леха. Подходящо за алпинеуми.
Размножаване:	Размножаването се извършва чрез семена и по-рядко вегетативно чрез стъблени резници, които се засяват през април-май на открита леха.
Съвет на градинаря:	Препоръчително е засаждането на постоянно място да се направи до края на юни при височина на новите индивиди 10-12 см. При по-късно засаждане не се образуват достатъчно разклонения и броят на цветовете на следващата година намалява.

Описание:	Kalanchoe blossfeldiana, родом от Мадагаскар, е широко култивиран заради дългия си и обилен цъфтеж. По изкуствен начин са получени растения цъфтящи с цветовете на дъгата : бял, жълт, червен, розов, оранжев, дори и друцветни видове. Расте като малък храст висок около 30 см. с ярко зелени листа.
Грижи:	Оптималната температура е 15 градуса. Като всяко растение има нужда от светлина, но расте добре и на изкуствена такава. Полива се умерено, особено при по - ниски температури. При преполиване листата окапват. Не е необходимо да се опръсква. Когато растението прецъфти, цветовете трябва да се орежат, а саксията да се постави на хладно и полутъмно място, без да се полива. След около 20 - 30 дена отново се мести на светло и се полива както преди.
Място:	Каланхоето е дребно сукулентно растение, което достига височина 30 - 40 см. Листата и стеблото му са месести. Цъфти през зимата и рано на пролет, в червено, розово и жълто. Два са най-разпространените видове – Kalanchoe manginii и Kalanchoe blossfeldiana, но вторият подвид е по-популярен, тъй като цъфти през цялата година, ако са спазени всички правила за отглеждането му. Подходящо място, на което да поставите саксията с каланхоето е южен или западен прозорец.
Размножаване:	Размножава се чрез семена и резници. Семената се засяват през февруари или март. Необходимо е температурите да се качат до двайсетина градуса, за да поникнат. Ако използвате резници, те трябва да са идеално сухи, преди да се набучат в почвата. Поливат се умерено, без да се покриват със стъкло или найлон. Пресаждането се извършва през пролетта.

Описание:	Galanthus или по–известно като кокиче, тези нежни растения са едни от най-рано цъфтящите луковични растения, най-често пробиващи снега. Кокичето е род от семейство Аmaryllis състоящо се от малки луковични растения, които са сред най-очарователните ранно-пролетни цветя. Родом от средиземноморието, те могат да бъдат открити в планинските гори на Турция и по цяла Европа. Издръжливи са на ниски температури.
Грижи:	Обикновена градинска пръст Предпочита лека сянка Достига височина от 20 до 25 сантиметра. Сади се на дълбочина 10 до 12,5 см през Септември. След цъфтенето се подхранва с тор, получена от изгарянето на кости на животни.
Място:	Кокичетата са подходящи за градини, ливади, горски местности, и за саксии и сандъчета. Особено красиви са, когато са натурализирани в моравата с райграс или засадени под дървета или храсти. Луковиците трябва да се засаждат на групи от поне 25 за да изглеждат добре. Често трудно се захваща в градината, може да отнеме години, ако се засади на изцяло ново място, но е твърде възможно да образува впоследствие цяла гъста колония.Луковиците могат да се разделят, когато листата увехнат и пожълтеят.
Размножаване:	Чрез разделяне на луковиците, през периода на покой. Засадете веднага след разделянето на групи от поне 5.
Съвет на градинаря:	Веднъж засадено, не трябва да се пресажда всяка година.

Описание:	Родът Ctenanthe е разпространен предимно в Бразилия. Както и калатеите, те са много атрактивни, но трудни за гледане.не обичат пряката слънчева светлина, температури под 15 градуса, студа и твърдата вода, както и торенето след пресаждане. Най-вероятно е да срещнете трицветната Ctenanthe oppenheimiana с листа на петна, с цвят на сметана.
Грижи:	Температура: Средно топло, внезапни застудявания могат да увредят деликатните растения. Поддържайте минимална температура през зимата – 10 градуса за марантата, и 15 градуса за калатеята. Вода: Поддържайте почвата влажна през цялото време, ограничете поливането през зимата. Използвайте мека чешмяна вода. Влажност на въздуха: Пръскайте листата редовно. Оградете саксията с влажен торф. Пресаждане: Пресаждайте през пролетта всеки две години.
Място:	Частична сянка, на много силна светлина цветовете на растенията избледняват. Не излагайте на пряка слънчева светлина. През зимата дръжте цветята на осветено, но не много слънчево място.
Размножаване:	Разделете растенията, когато ги присаждате. Покрийте саксията с новото растение с наелон и поддържайте достатъчно топлина, докато се захване. Източник: За дома

Описание:	Родината на лалетата е Турция. Името са взели от думата тюлбенд, която значи тюрбан, най - вече поради формата на чашката.В Холандия лалетата са пренесени от Персия. Лалетата са едни от най – лесно отглежданите цветя за градината. Те са многогодишни. Лалетата могат да бъдат засадени с други многогодишни, храсти, дървета и трева.
Грижи:	Почвата за луковиците трябва да е добре отцеждаща се, пореста. Задължително се добавя органична тор, торфен мъх или други богати на хумус съставки. Тези материали следва да се поставят на дълбочина 30 – 40 см., така че новата коренова система да има шанса да израсте. Можете да добавите малко тор, която да е премесена с пръста. В прекалено мократа почва може да се развият гъбички. В същото време луковиците могат и да изсъхнат, поради задушаване, ако почвата е прекалено сбита и в нея няма достатъчно кислород. През пролетта, в края на сезона, почистете растенията от цветовете, преди да са нападали върху листата. Ако не го направите, цветята може да загният и загинат. Шест до осем седмици извадете лалетата от земята, почистете ги добре от пръстта и ги оставете на сухо и проветриво място, където да презимуват.
Място:
Размножаване:	Когато садите лалетата (най - добре през октомври - ноември) наторете и полейте луковиците. Дълбочината трябва по правило да е три пъти дължината на луковицата. Лалетата не трябва да се садят на много близко разстояние.
Съвет на градинаря:	Лалетата са идеални за откъснат цвят. Добавете щипка захар във водата, за да удължите живота им.

Описание:	Днес са известни повече от 2000 хибрида на Лилиума. Повечето от тях достигат височина, по-голяма от човешки ръст, цветовете им имат най-различна форма, багра (не са познати единствено сини и черни лилиуми) и размери (от 2,5 до 30 cm в диаметър). Съцветията са образувани от 6 до 20 тръбести цветове с дължина 7,5 cm. Венчелистчетата са извити нагоре, а в пазвите на листата се образуват малки луковички, чрез които растението може да се размножава. Някои видове цъфтят по 4 седмици в периода юни-септември.
Грижи:	Повишено внимание се изисква при поливането по време на растеж. Не бива да се прекалява, но и не трябва да се пропуска. Торенето е два пъти годишно - през март и през септември. През зимата луковиците си остават в земята. След 3 г. обаче трябва да се преместят на ново място. Лилиумите не се прекопават, а около стъблата им се слага добре угнил тор. На по-високите сортове е добре да се сложат подпорни пръчки.
Място:	Лилиумите виреят най-добре на слънчево място. Те спокойно могат да растат както в градината, така и в саксия, поставена на терасата. Само на закрито помещение, като се изключи зимната градина, не могат да виреят. Идеалното място за лилиума е шарената сянка, но хвърляна от растения, а не от зидове.
Размножаване:	Лилиумът е луковично растение и се сади по принцип на средна дълбочина. Най-добре се хваща в периода март-април или наесен - през октомври-ноември. При засаждане дъното на саксията се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. Най-подходяща е умерено песъчливата пръст, богата на хумус. Добре е и да прибавите чернозем, примесен с листа. Растенията се поливат редовно и обилно и от време на време се поръсват с течен тор.
Съвет на градинаря:	Мъртвите цветове трябва да се отстраняват редовно, а в края на сезона стъблата се подрязват до равнището на почвата.

Описание:	Мушкатото е едно чудесно, продължително цъфтящо растение, което много добре расте в стаята, на балкона или терасата, в двора. Родината му е Южна Африка. Донесено е в Европа още през 17-18 век. Името произлиза от pelargos – щъркел, тъй като съцветието, в което стоят семената, прилича на щъркелова глава. То е многогодишно, храстовидно и достига до 50-80 см височина. Младите леторасти са месести и мъхести, а старите – вдървени. Листата имат бъбрековидна форма и дълги дръжки. Цветовете са събрани в кичур по 20 заедно и също имат дълги дръжки. Имат най-различни багри от бяло, до малиново във всички нюанси. В декоративното градинарство се отглежда предимно видът Pelargonium zonale, който понастоящем има толкова много сортове и форми, че голяма част дори нямат название. Един от най-популярните например, Метеор – с ярко червени цветове, е създаден във Франция още през 1889 г. Други известни сортове с различни багри на цветовете са: Edelweiss с прости бели цветове, Hohfeld – с прости розови цветове. Някои мушката се отглеждат заради пъстрите им листа, каквито са сортовете: Madame Salery – с бели краища на листата, Empress of India – листата имат бели, кафяви и зелени шарки, Mak Machagon – с големи листа с широки оранжеви краища и канелени кръгове, Pollock – със златисто жълти листа с карминени краища.
Грижи:	Непретенциозно е към почвата, но по-добре се развива на малко по-тежка почва, добре наторена.
Място:	Расте на светли, полусенчести и дори на северни изложения.
Размножаване:	Размножава се чрез стъблени резници през септември, като се оставят да позасъхнат за няколко часа и след това се забождат в по-дълбоки съдове с богата хумусна почва, примесена с пясък или перлит. Така резниците презимуват в умерено топло помещение. През март всяко растение се посажда в саксия No 10-11, където покарват и след това се пресаждат на постоянно място. През пролетта преди пресаждането, старите растения добре се обрязват, като се съкращават страничните клонки.
Съвет на градинаря:	Обилното поливане намалява цъфтежа! Младите връхни части и вдървени стъбла обикновено не се вкореняват.

Всичко за мен

Категории

Архив

Страници