Сгушена между вековни дървета и гъсти храсталаци, маточината e леснооткриваема и за опитни билкари, и за любителите на природата. С маточина ще преборите различни болежки и ще останете изненадани от лечебните сили на билката.

Маточината се бере от края на май до юли месец, преди да е цъфнала, защото след това губи лечебните си сили. След като сте набрали достатъчно от билката, трябва да я изсушите на някое сенчесто място. В изсушен вид можете да приберете маточината както в шкафа с подправки, така и в аптечката.

Билката дължи лечебните си сили изцяло на своя състав. Маточината съдържа етерично масло от цитрал, цитронелол, мирцен, гераниол – вещества, които имат спазмолитичен ефект върху хранителната и дихателната система. В състава й влизат още витамин С, керотин, органични киселини и флавоноиди. Последните са полезни за организма, тъй като се борят срещу свободните радикали в него, подсилват имунната система и имат антиоксидантно действие. Благодарение на етеричното масло маточината има специфичен аромат на лимон и мента, а заради формата на листенцата и мириса им често е бъркана  с ментата.

Маточината може да се приема под формата на чай, с който може да се прави гаргара за болки в гърлото или да се пие вечер за здрав сън. Има също и масло от маточина, което има антисептично действие. Използва се и в ароматерапията за успокоение и релаксация.

Маточината и здравето:

• Билката помага срещу вируси, остри кашлици и обилно потене;

• Маточината подтиска гаденето и стимулира апетита;

• Според бабините рецепти маточината лекува високото кръвно, премахва шума в ушите, може да се приема срещу нередовна менструация;

• Лековитата билка действа срещу неврози, ускорен пулс и мигрена;

• Когато е под формата на масло, лекува гъбички, бактериални и екземни инфекции;

• С маточина може да се жабурите, ако страдате от възпалени венци или имате лош дъх;

• Чаят от маточина успокоява, повишава концентрацията и активността в работата, гони тревогата и раздразнението;

• В случай, че имате неспокоен сън, маточината е вашето лекарство;

Маточината и бременността

Спорен е ефектът на маточината върху бременността. Едни препоръчват билката, тъй като тя помага на бъдещите майки в борбата със сутрешното гадене, промените в емоционалното състояние и други странични ефекти на щастливия период. Други обаче поставят под съмнение положителното влияние на маточината върху бременните, тъй като в някои случаи приемането й води до усложнения. Ето защо е най-добре да проведете разговор с вашия гинеколог.

Внимание!
Не бива да злоупотребявате с лечебните сили на маточината и да прекалявате с нея, тъй като може да получите главоболие и световъртеж. Освен това, ако имате здравословни проблеми със стомаха или щитовидната жлеза, трябва да се консултирате предварително с личния лекар.

Ше́флера (на латински: Schéfflera) е род растения от семейство Бръшлянови. Наречен е на немския ботаник от 18 век Якоб Шефлер (на немски: Jacob Christian Scheffler).

Растение с храстовиден силует, бързорастящо и лесно за отглеждане.За по-големи декоративни качества в един съд се засаждат няколко шефлери.

Родината на шефлерата е Австралия. Тя е непретенциозно растение със специфични листа, които са неин отличителен знак. Те имат формата на длан и са с 5 - 9 клона.
По - често се гледа като висок храст, с едно стъбло. Ако се подреже, по принцип може да се разклони.
Храст с максимална височина 2 метра и ширина около 70см.

Може да се поощри, както растежът й на височина (Schefflera arboricola стига внушителни размери за сравнително кратко време), така и на ширина (връхчетата се подрязват и шефлерата добива по-нисък и кичест вид).

Най-голямата разновидност, Schefflera actinophilla, се развива по-бавно, но несъмнено има по-впечатляващ декоративен ефект.

Нуждае се от средно количество светлина. Температурата на водата, с която се полива, трябва да е със стайна температура. Преди да полеете за пореден път, горният слой на почвата трябва да е изсъхнал. Торете шафлерата на всеки две седмици с течен тор.

Листата са тъмнозелени (често пъстри), с дълги тънки клонки, съставени от 4 или 5 по-малки листенца при младите растения - до 12 у възрастните екземпляри, събрани заедно в чадърче.

Това растение вирее най-добре при постоянна годишна температура, която не надвишава 20° С и не пада под 10° С през студените месеци.

Шефлерата предпочита добре осветените, но не пряко изложени на слънчевите лъчи места, но понася чудесно и сенчестите, стига смяната на степента на осветеност да не е прекалено внезапна.

Лятото почвата трябва да се напоява обилно, а зимата да се поддържа леко овлажнена.
Да се осигури висока влажност, като листата се оросяват често. Има нужда от добро проветряване, но трябва да се пази от течения.

Тори се с хранителен разтвор на всеки 2-3 седмици от април до септември. Ако топлото време продължи повече от обикновено, периодът на растеж се удължава и торенето трябва да се съобрази с новите му граници.

Растението можете да размножите чрез резници, които посаждате в смес от торф и пясък. Температурата в помещението трябва да е поне 22 градуса.

Шефлерата се пресажда на всеки 2 години, през пролетта, ако саксията й е малка.
Потребна й е висбкохумусна почва.

Да не се занемаряват наторяването и пресаждането, защото в противен случай ниските листа ще окапят, а вместо тях няма да покарат други.

Проблеми:
Завехнали листа. Причината трябва да се търси в наднорменото количество вода или в прекалената сухота - листата потъмняват и клюмват.
Прекомерното напояване причинява пожълтяване на растението, затова е най-уместно да се полива само когато пръстта стане суха на допир.

Паразити.Често шефлерата бива нападната от въшки, които изсмукват лимфата от меката част на листата и от листните пъпки, като предизвикват тяхното потъмняване и олепване. При подобно заболяване, растението да се пръска с малатион всеки 2 седмици през лятото.
Друг сериозен проблем са щитоносните въшки - да се отстранят внимателно тъмните петънца от опакото на листата с парцалче, напоено в денатуриран спирт.

Вариант 1: Сложи във вряща вода цигари. Прецеди я и избърши листата с нея . На другия ден ги измии с вода.

Вариант 2: Използвай ектокил, продават го в агроаптеките. Доста силен препарат! Ако решиш да го ползваш, след първото пръскане, второ не се налага, но има вероятност част от листата да паднат.

Вариант 3: Купуваш си едно прахче "моспилан" от агроаптека струва 1 лв., разтваряш го в 3 л.вода и с тази вода го пръскаш.Този препарат става за всякакви летящи гадинки.

Вариант 4: 500гр. свежа коприва,преди да е цъфтяла заливаш с 4 литра вода.Престоява от 12 до 24 часа и пръскаш.Това е специално за листни въшки.

Мнозина купуват и носят вкъщи или на вилата харесваното цвете...и с това се изчерпват според тях нещата за свършване.А преди да купим,трябва да свикнем да правим няколко нужни неща,които ни спестяват време,пари и нерви.Понякога става дума за мнооооооооого нерви !!

1.Осведомете се откъде идва цветето.Това,че то ви харесва,още не значи,че трябва да го купите.Има производители и разсадници с лоша и съмнителна репутация.Пример ли ? Още не е отшумяла данданията около поръчки на рози във форумите,като се оказа,че има болни от бактериален рак рози на български производител....А този рак се разпространява после и по други ваши вече засадени видове...Звучи ви лошо ? Вижте сами...

2.Огледайте много внимателно почвата,листата и стъблата на растения,излезли от оранжерия.В оранжериите поради подходящите условия отлично се развиват акари, листни въшки, щитоносни въшки, белокрилки и трипс.Всички те са причина после поради недоглеждането ви в момента на покупката,да заразите и останалите си цветя в къщи или в градината...и следва купуване и търсене на препарати,пръскане,неприятни миризми,неуспехи с един препарат и търсене на друг,писане по темите из форумите и очакване да ви дадат съвет...И това може да се влачи със седмици и месеци...И защо ? Защото сте си спестили малко труд при покупката ли ?

Затова си дайте време и прочетете и вижте как изглеждат тези вредители - за да ги видите и разпознаете.Е,не всичко ще видите при внимателно вглеждане - да,така е.Но много от вредителите дават знак за себе си и вие можете да избегнете много нерви...

Листните въшки обикновено са по връхчетата на младите леторасти и отдолу под листата на леторастите.Черни,зелени на цвят и по много заедно.А наличието на лепкав сок по стъблата или листата говори и за възможна зараза със щитоносни въшки.

Акарите са дребни и много вредни.Не се виждат често с просто око и са коварни - те си вършат работата тихо и незабележимо докато не видите в един момент много ситни паяжинки и много щъкащи черни или жълти или бели точици отдолу по листата.И това...как ви жълтеят листата и са целите в точици надупчени.Много чести гости са по хибискусите и други растения с нежни листа.

Белокрилките са също коварни вредители.Те са малки,бели и хвърчат при обръщане на листата.А снасят страшно много яйца...

Ще кажете,какво толкова...ще пръскаме.Е щом искате - препарати има.И акарите примерно свикват бързо с един вече ползван препарат срещу тях и трябва смяна с друг,за да ги унищожавате.

А в оранжериите гонят печалби - пръскането срещу вредители струва пари и иска персонал....И не мислят за това,че заедно с цветето ви са ви поднесли и вредители.

3. Не купувайте и евтини или намалени цветя с пожълтели листа...или такива на петна.Това може да са следи от болести.

4. Вредители и болести можете да намерите не само в саксията или по листата на закупено цвете.Почвата,която купувате или сте си донесли от село или от градината,може да ви поднесе неприятни изненади.Затова гледайте добре при пресаждане с нова пръст...Ако не сте чували,почетете за поповите прасета в оборския тор,ларвите на различни бръмбарчета,които гризат лакомо в саксията корени,а вие не ги виждате.Ще видите само резултата - вехнещо растение със сбръчкани листа или такова с лош растеж въпреки торенето и слънцето...

ИЗТОЧНИК: ЦВЕТЯТА

• Петно от лак за дърво - БЕНЗИН

• Петно от ръжда - върху петното вода с лимонтозу

• Петно от мазут -  БЕНЗИН, тетрахлор метан, хексан

• Петно от кръв - НЕЗАБАВНО накисване във ВОДА

Как да почистим .... :

• Петно от надраскано с химикал - СПИРТ

• Петно от восък - Изтъргва се восъка и после гладете с много нагорещена ютия петното, като преди това от долната страна слагате някаква хартия

•  Петно от кафе - веро, но третиране незабавно след като се е получило петното, а на мокет обезмаслител
• Петно от блажна боя - БЕНЗИН
•  Залепнала дъвка - с гореща ютия, но между дрехата и уреда се слага памучен плат; замразяване; кубче лед
• Мазно петно - веро, обезмаслител, сол

Следвайте тези три лесни стъпки,за да сте сигурни, че вашите рози ще се появят следващата година още по-хубави и големи. Ключът към защитата на вашите рози от студа е да засадите видове, които са надеждно устойчиви на климатичните условия във вашия район.

Описание:	Според изследвания на НАСА спатифилиумът е едно от десетте стайни растения, които намаляват концентрацията на вредни вещества като формалдехид, бензин и въглероден двуокис от въздуха. Родината на Бялото фламинго са влажните тропически гори на Централна и Южна Америка. Познати са 36 вида. Най-известни декоративни видове са S. Cannifolium, S. Floribundum, S. Heliconiifolium, S. Wallisii. Листата са лъскави, тъмнозелени и с изпъкнала средна жилка. Съцветията са във вид на бял цилиндър от ароматни цветчета, обгърнат от бял прицветник. Цъвти през пролетта, но понякога и през есента. Цветът е траен - до няколко седмици. Впечатление правят тъмнозелените лъскави листа с изпъкнала средна жилка.
Грижи:	Спатифилумът изисква топлина и влажен въздух, не понася добре течението. Местоположението му може да бъде от светло, но защитено от преки слънчеви лъчи, до полусенчесто. През цялата година се държи на стайна температура не по-ниска от 16 градуса. През лятото почвата трябва да бъде умерено влажна, периодично да се пръска с вода. През зимата се полива с вода със стайна температура и по-умерено, а в периода на покой по-сухият въздух няма да му навреди.
Място:	Разпространено е в тропиците на Америка, Азия и Полинезия.
Размножаване:	Размножава се чрез деление или с резници откъм върха.
Съвет на градинаря:	Всички части на растението могат да предизвикат стомашно-чревни разстройства, а при попадане на сок върху кожата, се получава раздразнение

Описание:	Хортензията е листопаден храст, който цъфти през май и юли в бяло, розово, синьо, лилаво. Образува коносовидни туфи с височина 1,20 - 1,80 см. и ширина - 1,80 - 2,40 см. Листата са тъмно зелени, подобни на дъбовите. Те, както и цветовете, си променят цвета през сезоните. През есента стават сребристи или пурпурни. По - старите стебла се белят през зимата и отдолу се появява тъмно кафява кора.
Грижи:	Хортензията не обича изисква много грижи. Тя понася силно слънце до частична сянка. Най - добре расте в богата, средно влажна, добре отцеждаща се почва. Киселинността и трябва да е с pH 6.5 - 4.5. Много важно за хортензията е да се поддържат влажни корените и. Това важи особено за храстите, засадени около дърветата. Растението спи зимен сън и задължително се вкарва на закрито. През пролетта сутрешните студове лесно могат да унищожат цветните пъпки. Температурата в помещението не трябва да е под 10 градуса. Поливайте оскъдно.
Място:
Размножаване:	Пресадете хортензията през пролетта. В началото поливайте всеки ден.
Съвет на градинаря:	Брашняната плесен (причинена от гъбички) се появява по долната част на листата. Има сив цвят. По листата се образуват кафяви петна. Цветовете се деформират впоследствие. За да се премахне този проблем, трябва да се подобри циркулацията на въздуха в помещението. Често стеблата на растението се подуват и се разцепват. Листата опадват. За да се отстрани този проблем, растението грижливо трябва да се почисти и измие, и да се пресади в нова почва. Причинителят е червей. При много високи нива на натрий и калций в почвата, листата пожълтяват. Цветът на хортензията зависи от нивото на киселинност на почвата. Когато нивото на Ph е ниско, цветовете са сини. В неутрална почва цетовете са розови.