Ше́флера (на латински: Schéfflera) е род растения от семейство Бръшлянови. Наречен е на немския ботаник от 18 век Якоб Шефлер (на немски: Jacob Christian Scheffler).
Растение с храстовиден силует, бързорастящо и лесно за отглеждане.За по-големи декоративни качества в един съд се засаждат няколко шефлери.
Родината на шефлерата е Австралия. Тя е непретенциозно растение със специфични листа, които са неин отличителен знак. Те имат формата на длан и са с 5 - 9 клона.
По - често се гледа като висок храст, с едно стъбло. Ако се подреже, по принцип може да се разклони.
Храст с максимална височина 2 метра и ширина около 70см.
Може да се поощри, както растежът й на височина (Schefflera arboricola стига внушителни размери за сравнително кратко време), така и на ширина (връхчетата се подрязват и шефлерата добива по-нисък и кичест вид).
Най-голямата разновидност, Schefflera actinophilla, се развива по-бавно, но несъмнено има по-впечатляващ декоративен ефект.
Нуждае се от средно количество светлина. Температурата на водата, с която се полива, трябва да е със стайна температура. Преди да полеете за пореден път, горният слой на почвата трябва да е изсъхнал. Торете шафлерата на всеки две седмици с течен тор.
Листата са тъмнозелени (често пъстри), с дълги тънки клонки, съставени от 4 или 5 по-малки листенца при младите растения - до 12 у възрастните екземпляри, събрани заедно в чадърче.
Това растение вирее най-добре при постоянна годишна температура, която не надвишава 20° С и не пада под 10° С през студените месеци.
Шефлерата предпочита добре осветените, но не пряко изложени на слънчевите лъчи места, но понася чудесно и сенчестите, стига смяната на степента на осветеност да не е прекалено внезапна.
Лятото почвата трябва да се напоява обилно, а зимата да се поддържа леко овлажнена.
Да се осигури висока влажност, като листата се оросяват често. Има нужда от добро проветряване, но трябва да се пази от течения.
Тори се с хранителен разтвор на всеки 2-3 седмици от април до септември. Ако топлото време продължи повече от обикновено, периодът на растеж се удължава и торенето трябва да се съобрази с новите му граници.
Растението можете да размножите чрез резници, които посаждате в смес от торф и пясък. Температурата в помещението трябва да е поне 22 градуса.
Шефлерата се пресажда на всеки 2 години, през пролетта, ако саксията й е малка.
Потребна й е висбкохумусна почва.
Да не се занемаряват наторяването и пресаждането, защото в противен случай ниските листа ще окапят, а вместо тях няма да покарат други.
Проблеми:
Завехнали листа. Причината трябва да се търси в наднорменото количество вода или в прекалената сухота - листата потъмняват и клюмват.
Прекомерното напояване причинява пожълтяване на растението, затова е най-уместно да се полива само когато пръстта стане суха на допир.
Паразити.Често шефлерата бива нападната от въшки, които изсмукват лимфата от меката част на листата и от листните пъпки, като предизвикват тяхното потъмняване и олепване. При подобно заболяване, растението да се пръска с малатион всеки 2 седмици през лятото.
Друг сериозен проблем са щитоносните въшки - да се отстранят внимателно тъмните петънца от опакото на листата с парцалче, напоено в денатуриран спирт.
0 коментара:
Публикуване на коментар