Към края на септември и най-късно до края на октомври (в зависимост от времето) се пристъпва към зазимяване на пчелните семейства.
През този период почти всичкото пило е излюпено. В топъл есенен ден
пчеларят трябва да прегледа основно пчелните семейства и да ги зазими. В
гнездото се оставят толкова пити, колкото пчелите плътно покриват от
горе до долу. Те трябва да имат кафяв или светлокафяв цвят и правилно
изградени работнически килийки, в които да са отглеждани 4-5 поколения
пчели.
При силни пчелни семейства, които имат
над 8 междурамия пчели, гнездото се сформира към по-топлата страна на
кошера (южната или западната). От другата страна то се ограничава с
преградна дъска, зад която, ако има място, се поставят затоплящи
материали (възглавници, стиропор). Излишните рамки се изваждат и се
прибират в склада.
Ако семейството е средно по сила или се
оставя да зимува на 6 пити, най-добре е гнездото му да се сформира в
средата на кошера, като от двете му страни се поставят преградни дъски, а
празните места се запълват със затоплящи материали. Отгоре гнездото се
покрива с платно, като под него напречно на горните летви се поставят
няколко летви, дебели 1 см, за да се образуват проходи, през които
пчелите да минават през зимата при придвижването им от една пита на
друга. Върху покривното платно се слагат 3-4 пласта вестници или друга
хартия, а върху тях -горните възглавници и след това кошерът се затваря с
покрива.
Ако гнездото се покрива с дъски, на една
от тях се прави отвор 3-4 см, върху който се слага платно. След това се
поставя пласт от вестници, възглавниците и се затваря с покрива. Входът
на кошера се стеснява според силата на семействата от 3 до 8 см и се
поставят мишепредпазители. Ако кошерът има горен вход, той се оставя
отворен, а долният вход се оставя отворен 2-3 см. По този начин се
избягва образуването на влага по стените на кошера и по питите през
зимата.
Кошерите, в които ще зимуват пчелните семейства,
трябва да бъдат напълно здрави, да нямат пукнатини и отвори. Ако са
стари, през август или септември трябва да се ремонтират и боядисат.
Покривите трябва да прилягат плътно върху кошерите. Дъната трябва да се
притегнат много добре. Кошерите се поставят на подложки, високи 10-15 см
от земята, като им се дава слаб наклон напред (към входа), за да се
оттичат лесно дъждовната и снежната вода. През есенно-зимния период
кошерите трябва да се обърнат с входовете си на юг-югоизток, за да се
запазят от нахлуването на студените северозападни и северни ветрове и да
се огряват по-добре от обедното слънце, с което пчелите се подтикват
към по-редовно облитане.
Постоянното място за зимуване на
пчелните семейства трябва да бъде оградено с ветрозащитна ограда. Тя
може да се изгради от строителни материали или от жив плет. Проверява се
оградата на пчелина и дупките се запушват, за да нямат възможност да
влезнат животни. Също така се оглежда и се отстраняват клони, които при
вятър могат да удрят кошерите и да причиняват безпокойство на зимуващите
пчели.
0 коментара:
Публикуване на коментар