Олеандрите - тези прекрасни вечнозелени храсти с дълги и тесни
кожести листа и изящни едри цветове, разцъфват при първата нежна ласка
на топлия влажен вятър, полъхващ от юг. Вятър, който довява далечен
аромат на море и пясък и се скита сред облените в светлина земи. От тези
места е пренесен зокумът. Много отдавна той е прекрачил пределите на
Средиземно- морието и субтропиците на Азия, за да се превърне в любимо
декоративно растение и по нашите ширини. И как да не се харесва, като
притежава такова екзотично излъчване и чар. В самото име "олеандър" има
мекота и чувственост. Наименованието на този красавец с едри уханни
съцветия произлиза от "олео" - миризлив и "андре" - един от гръцките
острови, където е видян за пръв път от ботаниците-изследователи. Наричат
го още зокум и лян.
Ароматните цветове се появяват през лятото в съцветия над удължено елипсовидните листа. Вдървенялото стъбло и сокът са отровни.Отглеждане:
Температура:
Умерена топлина - минимална 7ºС през зимата.
Цъфтене:
Юни до октомври.
Място:
Слънчево, горещо, защитено от дъжд.
Светлина:
Избира се възможно най-слънчевото място.
Почва:
Глинесто - хумусна градинска пръст, оптимална пръст.
Поливане:
През лятото поливайте обилно. Олеандърът обича да има вода в подложната чиния.
Торене:
До края на месец август подхранвайте всяка седмица.
Влажност на въздуха:
не пулверизирайте листата.
Пресаждане:
ако е необходимо, през пролетта.
Презимуване:
Преди да го приберете бледите и много дълги издънки трябва да се изрежат. Държи се На светло и прохладно (4-8°С). Поливайте малко. Нужна му е повече топлина от март за да подпомага ранното образуване на цветове. По-младите растения трябва да се пресаждат всяка пролет, а по-старите - по-рядко.
Вредители, болести:
Най-често - листни въшки и щитоносни въшки, акари, Ascochyta (гъбично заболяване), олеандров рак (бактериално заболяване).
Ароматните цветове се появяват през лятото в съцветия над удължено елипсовидните листа. Вдървенялото стъбло и сокът са отровни.Отглеждане:
Температура:
Умерена топлина - минимална 7ºС през зимата.
Цъфтене:
Юни до октомври.
Място:
Слънчево, горещо, защитено от дъжд.
Светлина:
Избира се възможно най-слънчевото място.
Почва:
Глинесто - хумусна градинска пръст, оптимална пръст.
Поливане:
През лятото поливайте обилно. Олеандърът обича да има вода в подложната чиния.
Торене:
До края на месец август подхранвайте всяка седмица.
Влажност на въздуха:
не пулверизирайте листата.
Пресаждане:
ако е необходимо, през пролетта.
Презимуване:
Преди да го приберете бледите и много дълги издънки трябва да се изрежат. Държи се На светло и прохладно (4-8°С). Поливайте малко. Нужна му е повече топлина от март за да подпомага ранното образуване на цветове. По-младите растения трябва да се пресаждат всяка пролет, а по-старите - по-рядко.
Вредители, болести:
Най-често - листни въшки и щитоносни въшки, акари, Ascochyta (гъбично заболяване), олеандров рак (бактериално заболяване).
Размножаване:
Олеандрите се размножават лесно със зелени стъблени резници. Използвайте отрязаните при подкастрянето клонки. Заложете ги за вкореняване в съд с вода, в перлит, пясък или торф. Там те бързо ще пуснат коренчета при оптимална температура 18 - 20oС. Засадете ги в малки саксийки и паралелно с нарастването ги прехвърляйте в по-големи съдове. Пресаждайте младите растения ежегодно, а възрастните - на всеки три години.
Съвети:
Всички части на Олеандъра са отровни.
Целебните качества на зокума са добре известни на лечителите. В листата, корените и семената на олеандъра се съдържат множество вещества, които влияят върху сърдечната дейност - подобряват кръвообращението, увеличават силата на съкраще- нията на сърдечния мускул, забавят честотата, укрепват капилярите. Тези свойства на зокума го правят ценна суровина за лечебни препарати, които са особено ефикасни при сърцебиене, аритмии, сърдечни пороци и недостатъчно кръвообращение. Поради това, че са токсични и имат склонност да се натрупват в организма, лечението с лекарствени средства от олеандър трябва да се осъщестява само по лекарско предписание и строг медицински контрол.
Народната медицина препоръчва зокума при главоболие, безсъние, нервно изтощение, мозъчни инсулти. За целта по-безопасно и резултатно е вдишването на аромата на растението в продължение на пет минути. Олеандърът е с подчертан противомикробен ефект.
Олеандрите се размножават лесно със зелени стъблени резници. Използвайте отрязаните при подкастрянето клонки. Заложете ги за вкореняване в съд с вода, в перлит, пясък или торф. Там те бързо ще пуснат коренчета при оптимална температура 18 - 20oС. Засадете ги в малки саксийки и паралелно с нарастването ги прехвърляйте в по-големи съдове. Пресаждайте младите растения ежегодно, а възрастните - на всеки три години.
Съвети:
Всички части на Олеандъра са отровни.
Целебните качества на зокума са добре известни на лечителите. В листата, корените и семената на олеандъра се съдържат множество вещества, които влияят върху сърдечната дейност - подобряват кръвообращението, увеличават силата на съкраще- нията на сърдечния мускул, забавят честотата, укрепват капилярите. Тези свойства на зокума го правят ценна суровина за лечебни препарати, които са особено ефикасни при сърцебиене, аритмии, сърдечни пороци и недостатъчно кръвообращение. Поради това, че са токсични и имат склонност да се натрупват в организма, лечението с лекарствени средства от олеандър трябва да се осъщестява само по лекарско предписание и строг медицински контрол.
Народната медицина препоръчва зокума при главоболие, безсъние, нервно изтощение, мозъчни инсулти. За целта по-безопасно и резултатно е вдишването на аромата на растението в продължение на пет минути. Олеандърът е с подчертан противомикробен ефект.
0 коментара:
Публикуване на коментар